Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- По-късно ще говорим пак, господарю - каза той, защото не искаше да се изложи и трябваше да си тръгне, преди да покаже колко е разстроен.
Само че, когато погледна нагоре, за пръв път през живота си срещна очите на Рот.
Спря да диша, загледан в сребристо - зелените ириси, които се взираха в него, светнали в цветовете на дъгата. Всъщност нямаха зеници, само две малки черни точки. И топлината в тези слепи, светещи кръгове беше стряскаща.
- Гордея се, че мога да те нарека мой брат - каза Рот.
Рейдж почувства да го обгръщат две силни ръце, които го придърпваха към твърд гръден кош. Напрегна се, но после си позволи да се отпусне върху масивните рамене на Рот.
- Рот?
- Да?
Рейдж отвори уста, но гласът му изневери и той не успя да проговори.
В настъпилата тишина Рот каза:
- Всички ще сме до теб, когато имаш нужда от нас. Повикай ни, ако ти потрябва помощ. А когато дойде времето, тя ще бъде удостоена с пълната церемония за преминаване в Небитието, каквато заслужава една шелан на воин.
Рейдж затвори очи, стиснал силно клепачи.
- Благодаря ти... господарю.
По-късно същата вечер, застанала в банята, Мери четкаше косата си и я сушеше. Когато свърши, се погледна в огледалото и приглади кестенявите вълни. Пръстите й усещаха мекотата им, а на тази светлина цветът им наистина имаше златисти и червени оттенъци.
Не искаше да мисли, че отново ще окапе. Направо изхвърли мисълта от ума си. Бог й беше свидетел, щеше да има достатъчно време да се занимава с това, когато наистина се случеше.
- И днес си хубава, както и вчера - каза Рейдж, като излезе изпод душа. Докато се подсушаваше с хавлията, застана зад нея и изпрати въздушна целувка на отражението й. Тя се усмихна.
- Много ти благодаря, че покани Бела и Джон да дойдат тук. Тя ми стана много добра приятелка, а за него се тревожех.
- Не искам да прекъсваш връзката си с хората само защото си тук. Освен това братството, поне понякога, трябва да се държи цивилизовано. Полезно е за нас.
- Много е мило от страна на Тормент и Уелси, че приеха Джон, нали?
- Тези двамата са най-добрите.
Рейдж й обърна гръб, за да излезе от банята, и очите на татуировката му се втренчиха в нея. Помисли си, че ефектът е призрачен, но не точно неприятен. Сякаш я гледаше куче пазач, което иска тя да го погали.
Мери отиде до леглото и седна на ръба.
- Съжалявам, че не те оставих да спиш тази сутрин. Когато имам тре-ска, се въртя и ритам много.
Рейдж излезе от гардероба, вдигайки ципа на черните си панталони.
- Изобщо не ми пречеше. Но можем ли да направим нещо за тези пристъпи?
- Всъщност не. Ще се преместя в друга спалня, ако ти преча. - Тя се засмя на погледа, който той й хвърли. - Добре, няма да го правя.
- Относно Хавърс. Надявах се, че може да направи нещо за теб.
- Не се тревожи. Благодаря ти, че се опитваш да помогнеш.
- Кога е следващото ти посещение при онколога?
- Скоро. Но да не говорим за това, съгласен ли си? Тази вечер ще бъде посветена на живота. Чувствам се добре и няма да пропилея нито една минутка.
Рейдж се усмихна леко, а очите му светнаха с одобрение и възхищение. А тя си бе помислила, че може да го държи настрани от живота си? Глупачка.
Усмихна му се в отговор, очаквайки с нетърпение завършека на вечерта, когато щяха да останат сами. В тъмнината. И с нищо между тях...
Той отново се скри в гардероба, а тя тръгна след него с мисълта, че имат няколко минути преди началото на партито и можеха да започнат с прелюдията отсега. Докато той се взираше в официалните ризи, подредени на закачалки, тя сложи ръка на гърба му, точно върху рамото на звяра.
Рейдж се отдръпна рязко и отстъпи.
- Заболя ли те? - попита Мери.
Започна да обикаля около него, а той продължи да се обръща, така че двамата няколко пъти смениха местата си.
- Рейдж...
- Ако не побързаме, ще закъснеем.
Гласът му бе малко дрезгав, гръдните му мускули потрепваха.
- Какво ти е на гърба?
Той свали една риза от закачалката, навлече я и я закопча бързо.
- Гърбът ми е наред.
Рейдж я целуна леко по бузата и бързо се промъкна край нея. Вече в спалнята, отвори вратата, водеща към коридора, взе часовника си от нощното шкафче и го сложи на китката си. Пръстите му трепереха, докато го закопчаваше.
Точно когато Мери се готвеше да го попита какво не е наред, на вратата се появи Фюри.
- Здравей, братко. Здравей, Мери - каза той с усмивка. - Искате ли да слезем заедно?
Мери прикри разочарованието си. Едва ли би могла да измисли по-привлекателен начин да бъдат прекъснати. Блестящата, многоцветна коса на Фюри падаше върху широките му рамене, а дрехите му бяха направо убийствени. Костюмът му бе синьочерен с едва забележимо райе, а бледорозовата риза подчертаваше силния му врат и великолепния му тен. Мокасините му бяха невероятно елегантни, двойните маншети на ризата му бяха закопчани с масивни златни копчета, а на кутрето си носеше диамантен пръстен.