Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — заинтересува се Мелисия. — Не искаш ли да изпълниш нещо? Както виждаш, гостите се включват активно в празника.
— Е-е… днес съм малко прегракнал — опитах аз да се измъкна.
Честно казано, покрай цялото това учене съвсем бях забравил кога съм пял за последно, а за изпълнение на живо да не говорим. Наистина, по-рано записвах музика и пеех по малко в барове и ресторанти в Лита, в тесен кръг, така да се каже. Не за пари, разбира се, а просто така, за душата. Огледах се наоколо:
— Тук се е събрал толкова нараод… не е най-доброто място за концерт след дълго прекъсване.
На рамото ми легна тежка ръка, и до самото ми ухо прозвуча тихия глас на Велхеор:
— Хайде да попееш.
Разбира се, помнех, че Велхеор обичаше да слуша музика от други светове. А също така обожаваше да ме прецаква. И ето една прекрасна възможност да направи и едното, и другото.
— Велхеор, аз не…
— Иначе няма да дойда с теб в земята на вампирите — каза вампирът с абсолютно сериозно изражение на лицето.
— Какво?! — възмутих се аз. — Ах… дракон да те вземе. Добре, ще пея.
Двамата с Мелиса отидохме до сцената, тя бързо се разбра с музикантите и те ми отстъпиха място пред инструментите. Музикалката беше същия модел, какъвто имах в къщи, тоест най-добрият от съществуващите в момента. Признавам, това малко ме разочарова, надявах се, че друидите използват някакви по-особени инструменти. Но не, съвсем обикновена, макар и скъпа музикалка.
Прекарах пръсти по струните и над гората се понесоха първите звуци на мелодията. Разбира се, знаех множество песни от други светове, но сега ми се искаше да изпея точно тази.
Затворих очи и запях:
Всички притихнаха, заслушани внимателно в текста и музиката. Отваряйки очи, погледнах към приятелите си и намерих с поглед Алиса. Вампирката стоеше и ме слушаше с полупритворени очи. До нея стоеше Велхеор и сякаш дори припяваше, а виж Мелисия, кой знае защо, изглеждаше леко смутена и дори виновна.
След като допях песента, аз получих своята порция аплодисменти, смутено се поклоних и побързах да сляза от сцената. При това, както забелязах, хората и вампирите пляскаха далеч по-усърдно от друидите.
— Страхотно! — потупа ме по гърба Чез.
— Да, не беше зле — кимна доволно Велхеор. — Хареса ми.
Погледнах към Мелисия:
— Какво ще кажеш? Стори ми се, че друидите приеха песента доста хладно. Нещо не им хареса текста ли?
— Не, текста беше хубав — малко смутено се усмихна Мелисия. — Но… Зак, не искам да те разтройвам, но пееш ужасно фалшиво.
Загубил за известно време дар слово и накрая едва успях да произнеса:
— Аз?! Фалшиво?!
— Не, по мерките на хората пееш даже съвсем сносно — веднага се поправи друидката. — Но друидите имаме по-тънък слух, затова различаваме и най-малките несъответствия в мелодията, недоловими за човешкото ухо.
Погледнах към друидката, като се надявах да чуя нещо от рода на: „Ей, пошегувах се, пя страхотно“, но тя така и не каза нищо подобно, и така ме хвърли в още по-голям смут. Все пак не е много приятно да чуеш, че имаш проблеми със слуха, дори и това да е проблем на цялата човешка раса.
— Ясно — въздъхнах аз. — Изложих се значи. Поне да ме бяхте предупредили.
— Беше толкова уверен в себе си — сви рамене Мелисия. — Реших, че знаеш. Освен това музиката наистина не беше лоша, а също и текста на песента.
— А на нас много ни хареса! — заявиха братя Викерс. — И това не е опит да ти повдигнем настроението, а чиста истина. Прекрасна песен.
Алиса ме хвана за ръката:
— И на мен много ми хареса.
На секундата забравих как се изложих пред друидите, дори благодарих на майката природа за това, че ги е надарила с такъв прекрасен слух.
— Важното е, че се хареса на… вас…
„На теб — произнесох мислено, гледайки Алиса. — Защото тази песен беше именно за теб“.
Стори ми се, че тя усети нещо, защото разбра погледа ми и смутено се обърна, без да пусне ръката ми.
— Зак, не пееш никак зле — раздаде се до мен гласът на Грон.
— Е, благодаря — отговорих насмешливо, като се обърнах. — Мнението ти е много ценно за мен.
Освен Грон тук бяха почти всички третокурсници. Нямаше ги само Серж, Ана и още няколко души, отишли в Лита с арестуваните вампири.
— Може би е по-добре да се захванеш с музиката професионално? — предложи Грон. — А Занаята — просто не е за тебе. Остави, не си губи времето.
2
Откъс от песента „Тишина“ на групата Олви. — Б.а.