Портата на дявола

Вратата се затвори и нещо тежко се стовари на земята до нея. Почувства ръце, не студени, а грижовни.

Обърна се.

Не видя Андрас, а сини очи със странен оттенък и прошарена коса.

– Кърт! – ахна тя.

Той сложи пръст на устните си.

– Не мърдай, лошо си порязана.

Той я развърза, грабна един парцал и превърза дланта ѝ.

На пода зад Кърт лежеше мъртъв матрос, от дупка в гърдите му се процеждаше кръв. Катерина предположи, че е пазил пред вратата ѝ.

– Мислех те за мъртъв – прошепна тя.

– И аз си помислих същото за теб, като те видях с окървавени китки на пода – каза той.

Помогна ѝ да седне.

– Те ще използват този кораб, за да ударят страната ти – каза тя. – Ще атакуват Вашингтон след по-малко от петнай-сет минути.

– Как?

– Изградили са огромен ускорител на частици до брега на Сиера Леоне. Възнамеряват да изпратят масивен лъч заредени частици към Вашингтон. Той ще помете града. Ще унищожи всички електрически устройства и ще подпали всичко, което гори. Газопроводите ще експлодират. Колите, камионите, самолетите... Хората ще се възпламеняват, както си вървят по улицата. Стотици хиляди ще умрат.

– Вече видях нещо подобно – каза той. – Но как могат да го направят чак оттук?

– Този кораб е съоръжен с мощна електромагнитна система – каза тя.

– Опорната точка – каза Кърт. – Видях я. Какво прави? Оттук ли ще се излъчи лъчът?

– Не. Той ще дойде от Сиера Леоне, ще мине през нас и благодарение на мощността, която се генерира и минава през Опорната точка, ще могат да променят посоката на лъча. Вместо да продължи към космоса по права линия, той ще достигне до своеобразен апогей, на километри над кораба, после ще бъде извит от електромагнитните сили и насочен обратно към вашата столица.