Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Една минути до мястото на спускане – чу се гласът на пилота на хеликоптера.
– Прието! – отвърна Пол.
Нямаше какво да правят, малката подводница беше готова за потегляне. Когато пилотът решеше да ги пусне, те щяха да паднат във водата. Пол се надяваше, че няма да е при скорост от със сто и петдесет километра в час.
– Донесох някои провизии – каза той на Гамей.
– Какви? – попита тя. – Това да не ти е пикник.
Той посочи зад тях. Имаше водолазна екипировка, прихваната с разтегателни въжета.
– В случай, че се наложи да повторим чудодейното си спасяване. Този път ще го направим по-лежерно.
Тя се усмихна, само колкото да покаже, че оценява жеста. После в очите ѝ се появи подозрение.
– Ти спомняш ли си?
– Като се качих в това нещо, всичко се върна – каза той. Гамей изглежда се натъжи.
– Жалко...
– Защо?
– Беше ужасно!
– Беше страшно, но оцеляхме. Предпочитам да мисля за това като за един от най-величавите ни моменти.
Надяваше се, че няма да го повторят, но бутилките, маските и плавниците щяха да са от полза, ако се наложи.
– Трийсет секунди до спускането – каза пилотът.
– Добре! Да го направим! – каза тя храбро. – Мнозина ще умрат, ако се провалим.
– Десет секунди – обади се пилотът.
Пол видя как Гамей си поема дълбоко дъх.
Подводницата се залюля напред-назад, когато скоростта на хеликоптера намаля и спря над водата. После внезапно се почувстваха в безтегловност, а след секунда – внезапен тласък и подводницата се стовари във водата. Беше вече подготвена за потапяне и след миг вълните се затвориха над тях.
Пол премести лоста на газта, натисна силно педала и въведе подводницата в курса.
– Ще сме в каньона след пет минути – каза той. – Оттам вече ще е лесно. Петнайсет минути до края и после поема Рапунцел.
Общо двайсет минути. Не звучеше чак толкова зле, но Пол знаеше, че това ще бъдат най-дългите минути в живота му.
Джема Гаранд стоеше в контролната зала на своя велик проект на петнайсет етажа над морето. Беше съвсем наясно, че премерването на сили с американците е достигнало критичната си точка. Вече бе разрушил два техни сателита и бе обявил пространството над Африка за забранено за шпионските самолети на всички държави, но последните новини от неговите главнокомандващи показваха, че играта загрубява.
– Американски самолетоносач е на сто двайсет и пет километра от брега – каза единият от тях. – Нашият главен радар е засякъл поне двайсет и четири самолета на борда му.
– Имат ли подводници? – попита Джема.
– Засега не – отвърна командващият на военноморските сили. – Американците са доста тихи, но щом навлязат в плитчините, ще ги чуем и ще нападнем.
Джема очакваше точно това.
– Вдигнете торпедните мрежи и излъчвателя.
Под платформата патрулиращите лодки включиха шумните си двигатели и се понесоха към устието на залива. Междувременно хеликоптерите, натоварени с противоподводни ракети, се издигнаха от платформите на Четириъгълника.
Хубава гледка, но те щяха да бъдат просто мишени за американците, ако енергийното оръжие не проработи.
На километър и половина от платформа номер 4 от водата започна да се издига дълга наклонена рампа, подобно на оживяла огромна змия. Тя достигна до деветдесет метра над водата и телескопичните кули застанаха на местата си, като подпори под мост.
Дълга тръба лежеше в центъра на рампата. Тя бе наполовина пълна с неговите свръхпроводници, които можеха да насочват потока от частици във всяка посока.
– Излъчвателят е включен, енергийните нива са на деветдесет и четири процента – каза един от техниците.
Наблизо Кокрейн преглеждаше данните, после кимна и каза:
– Всички индикатори са включени.
– Ракети – докладва радарният оператор. – Шест от юг, десет от запад. Осем от северозапад.
– Включете лъча и ги унищожете! – нареди Джема.
Превключвателите бяха натиснати и се стартира компютърна кодираща програма. Мощната радарна система беше включена, засече американските ракети и ги проследи. Автоматичната система за стрелба се включи.
Найсетне битката бе започнала.
Джема знаеше, че няма да е лесна. За да победи, трябваше да отблъсне американската атака, после да ги удари тежко на родна земя. Трябваше да направи това, което никоя друга страна не бе успяла да стори през последните двеста и петдесет години – да накара американците да отстъпят.
Докато наблюдаваше множеството експлозии, озарили тъмния хоризонт, Джема Гаранд знаеше, че е пуснал първата капка кръв на врага.