Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
На четири хиляди и триста километра оттук в залата за извънредни ситуации на Пентагона, същите хора, които се бяха събрали там и преди дванайсет часа, чакаха и наблюдаваха атаката над Сиера Леоне в реално време.
Дърк Пит не помнеше да е бил така напрегнат, вероятно защото събитията бяха извън неговия контрол, а и защото поне двама от хората му, Пол и Гамей, бяха там.
След като две ескадрили „Томахоук” бяха унищожени и заглушаващият радарите самолет също беше свален още щом се озова на позиция, започна втората вълна на атаката.
На екрана Пит наблюдаваше движещите се точки, които представляваха ескадрила F-18 „ Хорнетс”. Изтребителите приближаваха към брега на Сиера Леоне от различни посоки. Те бяха подредени в линия по хоризонта на събитията. Смяташе се, че енергийното оръжие може да порази всичко, което пресече тази линия, но те бяха длъжни да се уверят в това.
На няколко километра от линията на хоризонта, хорнетите изстреляха ракети „ Харпун”, най-бързите крилати ракети на флота. Като атакуваха от различен ъгъл по едно и също време, те се надяваха системата да не може да реагира, но ракетите започнаха да спират една след друга и Пит започна да предчувства провала на втората вълна.
На дъното на огромния екран вървеше видео от бордова камера, записваща полета на една от ракетите, приближаващи от юг. Три други летяха пред нея, всяка насочена по леко различен курс.
В далечината, вляво от ракетата, се появи експлозия. Започна като проблясък, после се превърна в облак, а накрая в горяща арка от ракетно гориво. След секунди последваха две подобни експлозии, този път отпред и вдясно. Накрая екранът потрепна и почерня.
– Какво стана? – попита Бринкс, въпреки че всички знаеха отговора.
– Ракетите бяха унищожени – каза операторът на телеметрията.
Съобщения по радиото потвърдиха, че пилотите са видели същото. После изведнъж един от тях докладва за проблеми и сигналът внезапно прекъсна.
Втори пилот докладва същото и неговият сигнал изчезна.
– Големи експлозии на едно-пет-пет – каза трети пилот. – Свалени са два, може би три самолета…
Командирът на ескадрилата се включи:
– Връщайте се, обръщайте!
Лицето на Бринкс бе зачервено и вените по шията му бяха така изпъкнали, сякаш главата му щеше да експлодира. Всички в залата бяха разтревожени.
Следващата атака щеше да е с подводниците, тя включваше и мисията на двамата цивилни на Дърк. Но подводното нападение щеше да е много бавно.
Докато чакаха, един асистент влезе в залата и каза нещо на вицепрезидент Сандекър, а после му даде бележка.
Сандекър я погледна и стана още по-тревожен.
– Какво е това? – попита Бринкс.
– Съобщение от Москва – каза Сандекър.
– От Москва!? – удиви се Пит. Сандекър кимна.
– Твърдят, че току-що са получили информация, според която Вашингтон ще бъде нападнат. Заплахата идва от енергийното оръжие. Очевидно същото, което току-що не успяхме да унищожим. Те настояват, че информацията е напълно достоверна и заплахата е реална. Твърдят, че трябва да се защитим или евакуираме.
– Какво за бога… – започна Бринкс. Сандекър вдигна поглед.
– Ако информацията е точна, атаката ще бъде през следващите десет минути.
– Десет минути!?
– Много мило от тяхна страна, че ни предупредиха отрано – каза някой.
– Не можем да евакуираме цял град за десет минути – каза друг. – Нека всички намерят убежище. Мазета, подземни гаражи, метрото. Ако това е истина, там ще са в по-голяма безопасност.
Бринкс поклати глава.
– Ако това е истина – повтори той саркастично. – Това е шега! Ако започнем да крещим, че небето ще се срути над главите ни, хиляди хора ще умрат в паниката. Вероятно това е целта на руснаците, както и да накарат американците да се чудят дали сме в състояние да ги защитим.
– Ами ако не можем да ги защитим? – попита Пит. – Нима ще ги оставим да умрат в щастливо неведение?
Бринкс се изсмя.
– Вижте, Гаранд може да спечели този рунд, но няма начин да ни удари тук. Всичките ни експерти са категорични. Това оръжие стреля само в права линия. Не може да порази нищо отвъд хоризонта. Дори нашите F-18 бяха в безопасност, щом се оттеглиха на няколко километра.
Вицепрезидентът огледа присъстващите.
– Някой да има да добави нещо? Сега е моментът.
За миг настъпи тишина, после друг служител от АНС заговори, беше слаб мъж с очила без рамки.
– Има една възможност – каза той.
– Казвай! – нареди Сандекър.
– Лъчът на ускорителя на частици се насочва и направлява чрез магнити – обясни мъжът. – Едно проучване стигна до извода, че ако се разположи изключително мощно магнитно поле по траекторията, лъчът може да се огъне и да бъде пренасочен.