Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
На Пит това не му хареса. Пристъпи напред, макар че не се чувстваше съвсем на мястото си.
– Какво им трябва, за да ни ударят тук? Мъжът намести очилата си и се прокашля.
– Енергийна мощност, колкото за малък град, насочена към мощна магнитна система.
– И къде трябва да е тази магнитна система? – попита Пит. Мъжът не се поколеба.
– Трябва да е приблизително на половината път между оръжието и целта.
Това вече звучеше по-малко вероятно. На половината път нямаше никакви острови и със сигурност не и достатъчно голямо място, което да генерира подобно количество енергия. Но пък…
Пит се обърна към служителя на Пентагона, който работеше с тактическия дисплей.
– Разшири екрана, за да видим целия Атлантически океан – каза той.
Никой не възрази и нареждането бе изпълнено с две бързи натискания на клавиатурата.
Отляво на големия екран се появи познатият профил на Американското Източно крайбрежие. Африка и Западна Европа заеха местата си вдясно.
Бойната група и Четириъгълникът бяха маркирани от мънички икони в долния десен край, точно под извивката на Западна Африка.
– Покажете местоположението на либерийския танкер „Оникс” – каза Пит. – Според последните данни от Кърт Остин.
Отне няколко секунди и на екрана се появи нова синкава икона, толкова бледа, че изглеждаше почти бяла. На малко флагче до нея пишеше: „Оникс: Либерия”.
Дърк Пит се вгледа в иконата заедно с всички останали в залата.
Тя бе почти в самия център на екрана, точно на половината път между Четириъгълника и бреговете на Сиера Леоне.
– Трийсет минути са ни нужни само за да влезем в обсег. Не можем да ги спрем.
Сандекър сграбчи асистента.
– Отведете президента в бункера. Дайте сигнал за тревога по аварийната система. Свържете се с всички сили на реда, служби за извънредни ситуации и с електроцентралите. Нека хората им да потърсят прикритие и да са готови. Ще ни трябват след атаката.
Докато Сандекър говореше на асистента, един бригаден генерал от военновъздушните сили бе на телефона и говореше с „ Андрюс”, предаваше бързо заповедите. Други хора из залата издаваха същите команди, лично или по телефона. Обикновено тихата зала за извънредни ситуации внезапно заприлича на стокова борса на Уолстрийт.
Пит извади своя мобилен телефон и изпрати съобщение на всички служители на НАМПД в околността. След това се обади и в офиса.
Стреснатият Бринкс също набираше на мобилния номера на жена си. Дърк разбра това и бе благодарен, че съпругата му Лорен и децата им, Съмър и Дърк Джуниър, са на Западното крайбрежие тази седмица, иначе и той щеше да изпълнява същия трескав танц.
Бринкс затвори и тръгна нестабилно към Пит, именно към него.
– Гласова поща – каза той сякаш в транс. – За колко време се получава гласова поща.
– Не спирай да звъниш! – нареди му Пит.
Бринкс кимна, но продължи да се държи като дрогиран. Шокът го бе сковал напълно.
Погледна Пит със странно блеснали очи.
– Твоят човек успя ли да се добере до кораба? – попита тихо той.
Пит кимна.
– Доколко знам, да.
Бринкс преглътна, вероятно гордостта си.
– Предполагам, че сега той е единствената ни надежда.
Дърк кимна. В ръцете на единединствен човек на танкер насред Атлантическия океан беше съдбата на хиляди хора, дори на стотици хиляди.
На борда на „Оникс” Кърт тичаше и стреляше. Изпразни и втория пълнител, зареди друг, като продължаваше да се движи и да бута Катерина пред себе си.
За секунда се отърваха от преследвачите си и се шмугнаха в ниша между два склада. Ослушаха се.
Зазвуча странна аларма. Почти напомняше на воя, който се чуваше в подводниците преди потапяне.
– Какво е това? – попита Катерина.
– Не знам – отвърна той.
По говорителите прозвуча записан глас:
– Опорната точка се разгръща. Изтеглете се от средата на кораба. Повтарям. Изтеглете се от средата на кораба!
– Нямаме време – каза Катерина. – Остават не повече от две минути.
– И се движим в грешна посока – отвърна Кърт.
Не бяха имали избор, преследвачите ги бяха принудили да се отклонят. Откакто напуснаха каютата, всъщност се движеха към носа, а не към кърмата.
За техен късмет на огромния кораб имаше едва стотина души екипаж. Някои от тях сигурно бяха заети с магнитната система на Андрас. И поне шестима бяха мъртви.