Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
Той почука по екрана, за да увеличи изображението. Погледът му попадна на огромно скупчване на линии, указващи високо напрежение, в самия център на кораба, където трябваше да се намират резервоарите, ако „Оникс” беше истински петролен танкер.
– Какво е това? – попита той, като посочи централната секция на кораба. – Каква е тази плетеница тук?
Мъжете се поколебаха.
– Хайде! – сопна се той и вдигна пистолета. – Нямам цял ден!
– Това е Опорната точка – каза инженерът накрая.
– И какво прави тя?
Инженерът посегна и почука по екрана, като увеличи тази област. Кърт се вгледа по-внимателно в изображението и това го направи уязвим. Осъзна го твърде късно.
Инженерът се хвърли към него и го сграбчи с две ръце за ръката, която стискаше оръжието. Кърт се освободи, заби лакът в корема на мъжа и го удари в лицето. Друг от мъжете беше сграбчил някакъв гаечен ключ от пода и замахна към главата на Кърт, който едва успя да избегне удара.
Той натисна бързо два пъти спусъка на беретата, която изплю куршумите си право в гърдите на мъжа. Гърмежи не се чуха заради заглушителя. Мъжът падна по гръб и се сви на пода, а ключът изтрещя силно.
Кърт извъртя пистолета надясно, но беше твърде късно. Техникът бе натиснал някакъв алармен бутон. В миг зави аларма и замигаха светлини.
Кърт заби пистолета в лицето на мъжа, но размисли. Доколкото знаеше, той беше единственият човек на кораба, който бе в състояние да изключи реактора.
Нямаше много време, затова удари мъжа в слънчевия сплит и той се свлече. После Кърт се обърна, излезе от кабината и хукна по мостчето. Стъпките му отекваха по метала достатъчно силно, за да бъдат чути въпреки жуженето на генераторите, но нямаше време да се промъква тихо.
Когато стигна до средата на стълбата, прозвуча изстрел.
Видя как куршумът рикошира, после забеляза група мъже до вратата, през която бе влязъл в помещението. Отвърна на стрелбата и ги принуди да търсят прикритие. Скочи през перилата и се затича. Подмина реакторите и се отправи към вътрешността на кораба.
Стигна до някаква врата, сграбчи дръжката и я отвори със замах. За негова изненада го лъхна студен въздух.
Озова се под огромна дантела от преплетени лостове, които се извиваха така, че му напомняха на купчина градински столове или на огромна катерушка, която още не е сглобена.
По всеки от лостовете имаше стотици сиви блокчета. Проводници на високо напрежение и мрежа от покрити със скреж тръби и маркучи минаваха между блокчетата.
Цялото отделение беше с размерите на малък стадион, бе на десет нива и с дължина сто и двайсет метра, простираше се от единия до другия край на кораба. Докато тичаше по металния под, Кърт забеляза огромни хидравлични бутала, свързани с една извита част от конструкцията.
Предположи, че това е Опорната точка. Каквото и да представлява тя.
Инсталацията изглеждаше така, сякаш може да бъде отворена и разпъната като огромно ветрило. Диаграмата на стената, предупреждаваща екипажа да не доближава структурата, като че ли показваше същото. Той бе предполагал, че ускорителят на частици, който минава през корпуса и излиза близо до предната част, е оръжието на кораба. Тогава за какво беше това чудо тук?
Каквото и да беше, явно според инженерите бе по-важно от ускорителя, и това го разтревожи.
Преди да успее да научи повече, той чу стъпки и отварянето на врата далеч в огромното помещение. Осъзна, че е обграден. Погледна нагоре. На девет метра над него се виждаше метален мост.
Кърт внимателно се покатери по хидравличния актуатор6 и се издърпа върху инсталацията. Беше като да се катериш по най-голямата в света шведска стена. Почти бе стигнал до мостчето, когато докосна една от охлаждащите тръби.
Отдръпна ръката си светкавично и някак успя да запази равновесие и да не изпсува, въпреки болката. Стисна зъби и погледна ръката си. Кожата се бе надигнала като изгорена, но той знаеше, че е по-скоро замразена.
Погледна към тръбата. Под леда едва прозираше надпис: LN2. Означението на течния азот. От наученото досега знаеше, че свръхпроводимите магнити трябва да бъдат охладени до изключително ниски температури, за да се активират свойствата им. Предположи, че изолацията на тръбата е с температура от минус петдесет и шест градуса, а течността вътре вероятно бе компресирана и охладена до невероятните сто деветдесет и шест градуса под нулата.
Започна да се изкачва.