Портата на дявола

В горния си край мостчето извиваше встрани от реактора. Там имаше малък закрит участък със стоманени стени и стъклени прозорци, от които се виждаше цялата инсталация.

Инженерът стисна дръжката и отвори вратата. Кърт го избута вътре и се промъкна след него.

Вътре имаше двама облечени в бяло мъже, които гледаха екрана на монитор. Единият носеше гащеризон и приличаше на инженер, другият сигурно беше техник, ако се съдеше по дрехите му.

Кърт нареди и тримата до отсрещната стена. Сега въпросът бе какво да прави.

Изви се към екрана, който гледаха мъжете. На него имаше страничен изглед на кораба.

– Това схема ли е? – попита той. Единият от техниците кимна:

– Мрежата на захранването.

Кърт разгледа схемата по-отблизо. Имаше цветни икони с различен текст до тях. До един жълт участък пишеше „Основна електрическа”. Той предположи, че това е стандартната електрическа система на кораба. Синя икона бе обозначена като „Високо напрежение”. Нейните линии минаваха към дъното на кораба, после описваха обръч, издигаха се към носа и се връщаха до секция в средата на кораба. Ако се съдеше по снимките, които бяха видели с Джо, той предположи, че издигащите се секции съвпадат със странните издатини, които Джо бе забелязал близо до котвите и странната част в центъра на кораба.

– Това ли е схемата на ускорителя? – попита той. Мъжете кимнаха в перфектен синхрон.

– Обикаля целия кораб и стига близо до носа – каза инженерът.

– Разбира се – промърмори Кърт. Не можеше да повярва как не се е сетил по-рано.

„Оникс” е бил в Сиера Леоне, когато и Андрас бе забелязан там, и Кърт знаеше, че по това време итриево-бариевият меден оксид е бил натоварен на „Кинджара Мару”, но така и не бе успял да се сети, че оръжието, изпържило кораба, се намира именно на „Оникс”.

Сега това му изглеждаше очевидно, но нещо го смущаваше. Къде е бил „Оникс” сутринта, когато „ Арго” бе забелязал товарния кораб? Бяха претърсили доста добре региона след бягството на Андрас и мнимата му смърт. Не бяха видели нищо, нито бяха засекли нещо на радара.

Това означаваше, че все пак разполагат с подводница.

Кърт предположи, че Андрас и хората му са скочили от моторницата точно преди експлозията. Предположи и че са плували до малка подводница, вероятно на шестседем метра под повърхността, и са влезли през някакъв люк.

Междувременно той и останалите на „ Арго” бяха заблудени от експлозията.

Но ако „Тайфунът” лежеше някъде изкормен, какво използваха тези типове?

– Имате ли подводница? – попита той. Техникът кимна.

– Тук има три.

– А има ли достатъчно голяма, за да пренася товар?

– Автобусът – каза инженерът. – Дълга е трийсет и три метра, с много празно пространство.

Стига да не е напълнена с итриево-бариев меден оксид, помисли си Кърт.

Ако беше прав, „Оникс” бе изпържил „Кинджара Мару” и бе продължил по пътя си. Андрас сигурно беше свалил итриево-бариевия меден оксид от кораба през нощта, беше го натоварил на Автобуса и бе изпратил подводницата към „Оникс”, някъде далеч отвъд хоризонта. Но не бе успял да потопи кораба достатъчно бързо и това бе позволило на Кърт да забележи дима на сутринта.

Все пак оставаше още един важен въпрос. „Оникс” ли беше корабът убиец и защо Андрас искаше реакторите да работят на пълна мощност? Ако Кърт бе чул правилно, наблизо нямаше кораб за изпържване.