Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Изгубената армия на Камбиз
Изгубената армия на Камбиз - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изгубената армия на Камбиз

Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:

През 523 г. пр.н.е. персийският император Камбиз изпраща през египетската пустиня армия, която да разруши оракула на Амун в Сива. Легендата твърди, че някъде по средата на Великото пясъчно море армията бива застигната от пясъчна буря и унищожена.
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 164
Перейти на страницу:

Той реши да използва друг. Които и да бяха го следили, вече трябваше да са разбрали, че не само им се е изплъзнал, а и че сигурно е хванал влака за Кайро в десет часа. Не беше нужно да са гении, за да се досетят, че е тръгнал към пустинята, в който случай имаше голяма вероятност да се опитат да го пресрещнат по пътя. А пътят, който очакваха да хване, беше най-бързият.

Затова, вместо да поеме на югозапад, реши да тръгне в почти противоположната посока, на северозапад до Александрия, оттам по крайбрежната магистрала до Марса Матрух и след това да завие на юг към оазиса Сива. Въпреки че беше по-дълъг, маршрутът имаше очевидни предимства. Пътищата бяха в по-добро състояние; от Сива нататък нямаше толкова открита пустиня, колкото от Бахария и, най-важното, това беше последният маршрут, който преследвачите му щяха да решат, че е избрал. Затова излезе от Кайро и потегли по магистрала 11 към средиземноморския бряг.

Караше бързо и пушеше цигара от цигара. Пейзажът се променяше от низи в пустиня и обратно. На таблото имаше касетофон, но касетата беше една-единствена — Казим ал-Сахер „Моята любов и дъждът“ — и след като я изслуша четири пъти, той я извади и продължи в тишина.

Стигна до Александрия след два часа и до Марса след пет, като спира само два пъти, първия, за да долее бензин, и втория, малко преди Александрия, за да погледа морето — виждаше го за пръв път в живота си.

В Марса напълни отново догоре и продължи още двайсет километра на запад, преди да завие на юг по шосето за Сива, празна асфалтова лента, опъната докъдето му виждаха очите в пустинята. Слънцето залязваше и той увеличи скоростта. Стари разрушени сгради отминаваха край прозореца, ръждясали маркери бележеха трасето на вкопан тръбопровод. Освен това нямаше нищо друго, само безкрайна пустош от оранжев чакъл, нарушавана тук-там от далечни възвишения и склонове. И в двете посоки нямаше никакво движение и никакви следи от живот, ако не се брояха редките стада космати кафяви камили, които поскубваха рехавата пустинна растителност.

На половината път до Сива стигна до крайпътно кафене, импровизирана барака с оптимистичното название „Ресторант Александър“, и спря за чаша чай преди да продължи. Нощта се спусна и пустинята потъна в тъмнина. От време на време виждаше светлини от някакви поселища или може би от военни лагери, а на едно място забеляза трепкащите пламъци от газова сонда. И нищо друго. По някое време върна Казим ал-Сахер в касетофона.

Накрая, към седем вечерта, усети, че равният пейзаж преминава в хълмове и долини. Пътят започна да се спуска и да криволичи покрай скали и хребети преди накрая да излезе рязко на равното и да разкрие килим от премигващи светлини като лодки в спокойно море. Оазисът Сива. Той намали, за да се наслади на гледката, и продължи надолу.

Беше шофирал девет часа и току-що беше привършил втората кутия цигари.

38

Западната пустиня

Мъжът се материализира като отникъде, изникнал сякаш от самата тъмнина. В един момент Тара и Даниел седяха прегърнати и се взираха в премигващия пламък на лампата, в следващия вдигнаха очи и го видяха в палатката. Лицето и главата му бяха скрити в сенките. Той помръдна с пръст и пазачът веднага стана и излезе.

— Саиф ал-Таар, предполагам — каза Даниел.

Мъжът не каза нищо, само продължи да ги гледа. Настъпи дълго мълчание.

— За какво си дошъл? — попита накрая Даниел. — Да ни погледнеш преди да ни убиеш ли? Да злорадстваш? — Той кимна към насиненото лице и разкъсаната риза на Тара.

— Е, злорадствай. Сигурен съм, че Аллах много се гордее с теб.

— Не произнасяй името на Аллах — каза мъжът и пристъпи напред. Гласът му беше тих, но стоманен, английският му беше добър. — Не си достоен.

Той огледа подпухналата буза на Тара и изгарянията по врата, гърдите и ръцете й. Устните му се извиха в едва доловима гримаса.

— Дравич ли го направи?

Тя кимна.

— Няма да се случи повече. Било е… злополука.

— Не — тихо каза Даниел. — Беше напълно очаквано. Точно това правят хората като теб и Дравич.

Лицето на мъжа отново се изкриви в едва забележима гримаса.

— Не слагай мен и Дравич в един кюп, доктор Ласаж. Той е инструмент и нищо повече. Аз служа на по-висш господар.

Даниел уморено поклати глава.

— Караш ме да се смея. Избиваш жени и деца и някак успяваш да си внушиш, че всичко е за доброто на Аллах.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)