Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Той седна с гръб към камъка, потри амулета между палеца и показалеца си и огледа морето от тела. Забеляза, че едно от тях стърчи изправено в пясъка от кръста нагоре и сякаш се взира в него. Отклони поглед и отново го върна, но невиждащите очи на трупа продължаваха да го гледат, изсушените устни бяха оголили зъбите и той сякаш ръмжеше. На лицето му бяха изписани омраза и ярост и Саиф ал-Таар усети, че те по някакъв начин са насочени към него. Издържа на погледа още малко, след което му стана неприятно и се изправи. В същия миг сведе поглед към амулета и видя, че незнайно как той сее разцепил на две в ръката му. Втренчи се в него за миг, след това изръмжа и го захвърли в изкопа.
37
Кайро
През тъмните стъкла на лимузината Скуайърс се взираше в двете задръстени улични платна. До него стоеше малко пежо с девет души в него, явно някакво семейство, а зад него имаше камион, натоварен догоре с карфиол. От време на време една от трите ленти пропълзяваше и през прозореца за малко се виждаше нов съсед. Но другите ленти мръдваха почти незабавно и познатата конфигурация от лимузината, пежото и камиона се възстановяваше като огромна ротативна, която се завърташе само за да застане всеки път на едни и същи фигурки.
— И кога е станало? — каза в мобилния си телефон.
От другата страна отекна с пращене някакъв глас.
— И нямаш представа как? Нито кога, така ли?
Същото пращящо ехо. Един невръстен продавач на парфюми се приближи и почука по стъклото. Шофьорът се наведе към него, викна нещо и момчето отмина.
— Ами семейството му?
Отговорът долетя почти заглушен от атмосферното електричество.
Настъпи продължителна пауза.
— Добре, няма смисъл да хленчиш. Ще трябва да се съобразим със ситуацията. Направи всичко, за да го намериш, и ме дръж в течение.
Скуайърс изключи телефона и го прибра в джоба на сакото си.
— Нашият приятел детективът е изчезнал.
— Майка му да еба! — Маси заби тлъстата си ръка в седалката помежду им. — Нали Джемал го държеше под наблюдение.
— Явно е успял да им се измъкне.
— Казах ли ви, че трябва да се отървем от него? Казах ли ви?
— Каза ни, приятелю.
— Мамка му, мамка му, мамка му!
Американецът удряше седалката толкова силно, че оставяше дълбоки следи по кожата. Удря я още няколко секунди, след което се облегна и задиша тежко.
— Кога?
— Не са сигурни. — Скуайърс въздъхна. — Жена му и децата излезли от апартамента в седем сутринта. Той не се появил до десет, те разбили вратата и него го нямало.
— Аматьори! — процеди Маси. — Аматьори!
Зад гърбовете им долетя пронизителен вой на клаксон. Един шофьор на автобус свиреше гневно и безсмислено.
— Вчера е ходил в библиотеката — каза Скуайърс. — Ровил е из картите на Западната пустиня.
— Господи! Значи знае за армията?
— Така изглежда.
— Казал ли е на някого? На вестниците? На Службата по антиките?
Скуайърс сви рамене.
— Предполагам, че не е, иначе досега щяхме да сме разбрали.
— И какво е намислил?
— Не мога да кажа. По всичко изглежда, че е тръгнал натам сам. Боя се, че ще се наложи да предприемем хода си по-рано, отколкото планирахме.
Този път Маси не възрази.
— Оборудването готово ли е? — попита Скуайърс.
— За моята част не се притеснявай. Но за Джемал, не знам. Този човек е шибан идиот.
— Джемал ще направи каквото се очаква от него, както и ние.
Американецът извади носна кърпа и се изсекна шумно.
— Няма да е лесно. Саиф ал-Таар ще извика много хора да пазят армията.
— Въпреки това съм убеден, че ще успеем. Ти ли ще информираш хората си в Щатите?
Маси кимна и множеството му гуши потънаха една в друга като внимателно насипан на вълни крем за торта.
— Добре — каза Скуайърс. — Значи почваме.
Лимузината се придвижи с още няколко метра.
— Ще почнем, ако излезем някога от това дяволско задръстване. — Той се наведе към шофьора. — Какво става, да му се не види?
— Един камион се е обърнал на пътя — дойде отговорът.
Скуайърс въздъхна, извади от джоба си бонбон, зачопли хартийката и загледа безцелно пежото в съседната лента.
Очевидният маршрут, по който Халифа трябваше да поеме, а и най-директният, би бил на югозапад до оазиса Бахария и след това на запад през пустинята.