Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Не богатите ще възразят — каза мързеливо доктор Ферис.
— Богатите точат лиги за сигурността повече от всяко друго животно, не сте ли го разбрали още?
— Добре де, кой ще възрази? — сопна се Лоусън.
Доктор Ферис се усмихна многозначително и не отговори. Лоусън отклони поглед.
— Да вървят по дяволите! Защо трябва да ни пука за тях? Трябва да управляваме света в името на малките хора. Именно интелигентността е причинила всички беди на човечеството. Човешкият ум е коренът на всички злини. Днес е денят на сърцето. Само слабите, смирените, болните и покорните трябва да бъдат обект на нашата грижа — долната му устна се гънеше с меки, похотливи движения.
— Големите са тук, за да служат на малките. Ако откажат да изпълнят моралния си дълг, ние трябва да ги принудим. Някога е имало Ера на разума, но сме се я надраснали. Сега е Ерата на любовта.
— Млъкни! — изкрещя Джеймс Тагарт. Всички го зяпнаха.
— За Бога Джим, какво има? — разтреперано каза Орън Бойл.
— Нищо — каза Тагарт — нищо… Уесли, накарай го да млъкне, става ли?
Мауч каза с неудобство:
— Но аз не виждам…
— Просто го накарай да млъкне. Не трябва да го слушаме, нали?
— Ами не, но…
— Тогава да продължаваме.
— Какво е това? — попита Лоусън. — Възмутен съм. Категорично съм… — но не видя подкрепа в лицата наоколо и спря, с уста, нацупена от омраза.
— Да продължаваме — трескаво каза Тагарт.
— Какво ти става? — попита Орън Бойл, опитвайки се да не мисли какво става със самия него и защо се чувства уплашен до смърт.
— Геният е суеверие, Джим — бавно каза доктор Ферис, някак особено подчертавайки думите си, сякаш знаеше, че назовава онова, което беше останало неназовано в умовете на всички тях.
— Няма такова нещо като интелект. Мозъкът на човека е обществен продукт. Краен резултат от влияния, които е получил от хората наоколо. Никой не открива каквото и да е, просто отразява онова, което плува из обществената атмосфера. Геният е социален мършояд, алчен грабител на идеи, които по право принадлежат на обществото, от което ги е откраднал. Всяка мисъл е кражба. Ако се отървем от частните състояния, ще получим по-справедливо разпределение на богатството. Ако се отървем от гениите, ще имаме и по-справедливо разпределение на идеите.
— По работа ли сме се събрали, или за да се подиграваме един на друг? — попита Фред Кинън.
Всички се обърнаха към него. Той беше мускулест, голям мъж, чието лице имаше удивително фини, изваяни линии, които повдигаха ъгълчетата на устата му в постоянен намек за мъдра, саркастична усмивка. Седеше на облегалката на един стол, с ръце в джобовете, и гледаше Мауч с усмивка на закоравял полицай, пред когото стои дребен крадец.
— Искам само да ти кажа, че е по-добре да вземеш хората за тая Комисия по унификация от моите — каза той. — Направи го, братче, иначе ще измета точка първа по дяволите.
— Възнамерявам, разбира се, да има представител на трудещите се в комисията — сухо каза Мауч, — както и представител на индустрията, на професиите и на всяка група от…
— Никакви групи — безизразно каза Фред Кинън. — Само представители на трудещите се. Точка.
— Какво искаш, по дяволите! — изрева Орън Бойл. — Това е нагласено, нали?
— Естествено — каза Фред Кинън.
— Но това ще ти даде пълен контрол върху всеки бизнес в страната!
— Какво мислиш, че преследвам?
— Това не е честно! — изкрещя Бойл. — Няма да го подкрепя! Нямаш право! Ти…
— Право? — невинно каза Кинън. — За права ли ще си говорим?
— Искам да кажа, че в крайна сметка има известни изначални права на собственост, които…
— Слушай, приятел, искаш трета точка, нали?
— Ами аз…
— Тогава по-добре си затваряй плювалника за правата на собственост от сега нататък. И го дръж добре затворен.
— Господин Кинън — каза доктор Ферис, — не бива да правите старомодната грешка да извличате широки обобщения. Нашата политика трябва да бъде гъвкава. Няма абсолютни принципи, които…
— Запази си приказките за Джим Тагарт, докторче — каза Фред Кинън. — Знам за какво говоря. Така е, защото никога не съм ходил в колеж.
— Възразявам — каза Бойл — на диктаторските ти методи…