Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Беше поруменял от удоволствие. Връщаше се от любовна среща. Стресна се, като ме видя, но вече не можеше да си тръгне, без да ме поздрави. Седна срещу мен на празната маса с гръб към огъня.
— Лани, какво правиш тук? Това не е място за дами, особено пък ако са сами.
— О, но аз не съм дама, нали? — отвърнах язвително и веднага съжалих за тона си. — Къде другаде да отида? Не мога да пия в компанията на майка ми и брат ми; не бих понесла неодобрителните им физиономии. Ти поне можеш винаги да се върнеш в дома си и да се заключиш в кабинета си за едно питие. И със сигурност ще е по-добро от това тук. Между другото, не трябва ли да си вкъщи при жена си? Тази вечер си бил непослушен, усещам го.
— Като се има предвид твоето положение, едва ли имаш право да ме съдиш — каза той. — Добре, ще ти кажа истината, след като искаш. Бях с друга жена, с която се виждах, преди ти да се върнеш така неочаквано. Имам любовница. Анна Колстед.
— Анна Колстед е омъжена.
Той сви рамене. Потреперих от гняв.
— Значи продължаваш връзката си с нея, дори и след онази реч, която ми произнесе?
— Аз… не можех да я изоставя внезапно, без да й обясня какво се е случило.
— А каза ли й, че си получил морално прозрение? Че си решил вече да не се виждаш с нея? — попитах, сякаш имах право да знам.
Той мълчеше.
— Не се ли научи, Джонатан? Такива неща никога не свършват добре — казах с леден глас. Той се намръщи и се извърна, докато гневът му премине.
— Ти все това ми повтаряш.
Името на София, макар и непроизнесено, увисна във въздуха между нас.
— Ще свърши по същия начин. Тя ще се влюби в теб и ще те поиска за себе си.
В мен се надигнаха страх и тъга, каквито бях изпитала в деня, в който открих София в реката. Не вярвах, че след всичко, което преживях, този спомен за нея ще има такъв ефект върху мен. А може би беше така, защото често се питах дали нямаше да е по-добре да бях последвала примера й.
— Неизбежно е, Джонатан. Всички, които те познават, те искат за себе си.
— От опит ли го знаеш?
Резкият му тон ме накара да замълча за известно време. Очевидно се беше настроил против мен, но аз нямах представа защо. Накрая му отговорих саркастично:
— Но пък тези, които те имат за себе си, често оплакват късмета си. Може би трябва да попиташ за това горката си съпруга. Мислил ли си, как забежката ти с госпожа Колстед ще се отрази на бедната Еванджелин, ако разбере?
Гневът на Джонатан се надигна като буря. Той погледна през рамо, за да се увери, че Дотъри е зает и никой не ни чува, след това ме сграбчи за ръката и ме придърпа към себе си.
— За бога, Лани, имай милост към мен. Аз съм женен и имам дете. Тя беше само на четиринайсет, когато се венчахме. Когато правихме любов за първи път, плака след това. Плака! Страхува се от майка ми и умира от ужас край сестрите ми. Нямам нужда от дете, Лани. Имам нужда от жена.
Издърпах ръката си от хватката му.
— Да не мислиш, че не знам?
— Ще ми се да се бях опълчил на баща си и да не се бях оженил за нея. Той искаше наследник, само това го интересуваше. Видя младо момиче с още много плодовити години пред себе си и сключи сделка със стария Макдугъл, сякаш дъщеря му беше кобила за разплод прокара ръка през косата си. — Нямаш представа какъв живот ми се налага да живея сега, Лани. Бизнесът разчита само на мен, Бенджамин е безпомощен като четиригодишно дете. Сестрите ми са глупачки. А когато баща ми умря… всичките му грижи паднаха върху моите рамене. Този град зависи от състоянието на моето семейство. Знаеш ли, че заселниците са си купили земи със заеми, гарантирани от баща ми? Една тежка зима или небрежност в земеделието и губят всичко. Мога да ги разоря, но за какво ми е още една пропаднала ферма? Така че те моля да ми простиш, задето имам любовница и си доставям някакви малки удоволствия, за да се спася поне временно от отговорностите си.
Сведох поглед към питието си, но той продължи с блеснали очи:
— Не можеш да си представиш колко ме изкушава предложението ти. Бих се отказал от всичко, за да се спася от грижите си! Но не мога и мисля, че разбираш защо. Не само че ще изгубя семейството си, но и градът ще се разори. Ще съсипя много хора. Ти ме хвана в момент на слабост, когато се върна, Лани, но през последните години научих тежки уроци. Не мога да си позволя да бъда егоист.