Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Не искам да говоря за това.
— През какви изпитания си преминала, бедната ми смела Лани! Трябваше да ми пишеш, да ми кажеш в какво положение си. Бих направил всичко за теб, всичко, което ми е по силите… — и ме прегърна. Точно за това копнееше тялото ми в този момент. След това сякаш размисли и се отдръпна. — Да не съм се побъркал? Какво правим? Нима не те нараних достатъчно? Какво право имам да започвам с теб отначало, сякаш това е някаква игра? — и хвана главата си в ръце. — Прости ми глупостта и егоизма…
— Не си ме принудил да направя нищо — казах в опит да го успокоя. — Аз го поисках.
Де да можех да си върна думите обратно. Беше грешка да споменавам за мъртво то дете. Проклинах се, задето се бях поддала на дребнавостта си. Преди бях искала Джонатан да знае и да страда, да признае своя дял от нещастието ми, но вече отдавна ми беше минало.
— Не мога да продължавам така. Това е последното… усложнение… от което имам нужда в живота си — отдръпна се Джонатан от мен и се изправи на крака.
Когато видя изненадата и болката на лицето ми, продължи:
— Прости ми откровеността, скъпа Лани. Но ти много добре знаеш, че имам семейство, съпруга и малка дъщеря, имам задължения, които не мога да зарежа. Не мога да застраша щастието им заради няколко откраднати мига удоволствие с теб… За нас няма бъдеше, не би могло да има. Няма да е честно спрямо теб да продължим, а и може да те нараня пак.
Той не ме обича достатъчно, за да остане с мен. Истината ме прободе в сърцето като дълъг остър нож. Не можех да дишам. Думите му събудиха в мен огнен гняв. Чак сега ли го разбра, след като подновихме незаконната си връзка? Или пък бях наранена, защото за втори път ме зарязваше заради Еванджелин? Признавам, че първата мисъл, докато седях там като окаменяла, беше да му отмъстя. Вече разбирам защо зарязаните жени сключват сделки с дявола. В такива моменти нуждата от отмъщение е огромна, но нямаш сили да го направиш.
Ако в тази секунда пред мен се бе появил Луцифер и ми бе обещал, че ако му продам душата си, Джонатан ще бъде подложен на вечни мъки в ада, веднага щях да приема сделката, и то с радост. Бих се съюзила със самия Сатана, за да отмъстя на неверния си любим. Или пък нямаше нужда да призовавам дявола, да подписвам с кръв договор с него? Може би вече го бях направила.
Вече не знаех как да изпълня плана на Адаир, а мисълта, че ще го разочаровам, ме разтреперваше от страх. Мислех, че вече съм подмамила Джонатан в Бостън с любовта и сексуалните си услуги, но се бях провалила.
Разкаянието и угризенията бяха накарали любовника ми да се откаже от мен, макар да ми бе обещал, че ще остане завинаги мой приятел, а ако се наложи и благодетел. Изчаках да видя дали няма да промени решението си и да се върне при мен, но дните минаваха и ставаше ясно, че това няма да се случи. „Само едно посещение — молех го аз, — ела ми на гости в Бостън“. Но Джонатан оставаше непреклонен. Един ден ми се извиняваше, че не можел да остави майка си да ръководи делата му, защото щяла да обърка всичко, а на другия ми обясняваше, че възникнали усложнения в работата, които изисквали неговата намеса. Но последният аргумент срещу заминаването му винаги беше дъщеря му.
— Еванджелин никога няма да ми прости, ако я оставя сама у дома със семейството ми за дълго, а не би тръгнала на път с бебето — каза ми той, сякаш зависеше изцяло от жена си и детето си, а не поставяше винаги собствените си желания преди техните. Какъвто беше верен съпруг и съвестен баща… Подобни извинения можеха да звучат правдоподобно от устата на друг мъж, но не и от тази на Джонатан, когото аз познавах.
Наближаваха големите снегове и трябваше да тръгвам. Усещах, че ако остана в Сейнт Андрю през зимата, ще се случи нещо ужасно. Разгневен, че не му се подчинявам, Адаир можеше да се изсипе с хрътките си в града, а кой знае какво би направил този демон с черно сърце на невинните местни хора, отрязани от света заради снега? Спомних си какво ми бяха разказвали Алехандро и Дона за варварското минало на Адаир, как нападал села и убивал тези, които му се съпротивлявали. Мислех си за девойките, които бе изнасилил, как упои и мен и ме използва за забавление. Докато се намираше в бостънското общество, имаше някаква гаранция, че жестокостта му ще остане под контрол, но нямаше как да се предвиди какво би направил в изолирано от преспите градче. И аз щях да съм виновна за нещастието, което можеше да сполети съгражданите ми.
Една вечер при Дотъри разсъждавах над тежкото си положение и се надявах да се натъкна на нежния дървосекач, с когото се бях запознала там по-рано, когато в кръчмата се появи Джонатан. Бях виждала и преди това изражение на лицето му: не беше дошъл да търси компания.