Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Ти си прафа, анкелчето ми, ти поснафаш зфета — отговори той, ти ште батеш мой сафетник…
— Виждаш ли как мисля за сделките на моя мъж, за уважението към него, за честта му… — продължи тя. — Хайде върви, върви ми донеси петдесет хиляди франка…
Тя искаше да се отърве от господин Нюсенжан, за да повика един борсов агент и още същата вечер да продаде на Борсата рентата си.
— А сашто фетнага?… — запита той.
— Божичко, котенцето ми, нали трябва да ги поднесеш в кутийка, подплатена със сатен, и да сложиш вътре едно ветрило. Ще й кажеш: „Ето, госпожо, това ветрело, което, надявам се, ще ви направи удоволствие…“ Хората те мислят за някакъв Тюркаре, а ти ще се представиш като Божон!
— Прекразно! Прекразно! — извика Нюсенжан. — Сека ште стана и озтроумен!… Та, ас ште пофторя фаште туми…
Когато най-после Естер седна, уморена от усилията, които правеше, за да играе ролята си, при нея влезе Йороп.
— Госпожо — каза тя, — дошъл е един човек от кея Малаке, пратил го е Селестен, камериерът на господин Люсиен…
— Да влезе!… Не, аз ще отида в преддверието.
— Той носи писмо от Селестен за госпожата.
Естер се втурна в преддверието, погледна към пратеника и видя един човек за поръчки в пълния смисъл на думата.
— Кажи му да слезе — каза тя със слаб глас след прочитането на писмото и се отпусна на един стол.
После добави на ухото на Йороп:
— Люсиен иска да се самоубие… Покажи му и писмото.
Карлос Ерера, който продължаваше да се облича като търговски пътник, слезе веднага; намирайки в преддверието чужд човек, погледът му начаса се насочи към него.
— Ти ми каза, че нямало никой — каза той на ухото на Йороп.
От прекалена предпазливост той веднага мина в салона, но преди това успя да разгледа хубаво пратеника. Тромп-ла-Мор не знаеше, че от известно време прочутият началник на службата за обществена безопасност, който някога го бе арестувал в дома Воке, имаше съперник, когото сочеха като възможен негов заместник. Той именно бе изпратен тук.
— Вие сте прав — каза мнимият човек за поръчки на Контансон, който го чакаше на улицата. — Човекът, когото ми описахте, е в тази къща; той обаче не е испанец и главата си залагам, ако под това расо не се крие наш дивеч.
— Той е толкова свещеник, колкото и испанец — отвърна Контансон.
— Сигурен съм — отвърна агентът от бригадата за обществена безопасност.
— Ох! Да можехме да излезем прави!… — каза Контансон.
Наистина Люсиен не се бе обаждал два дни и те се бяха възползували от неговото отсъствие, за да поставят тази клопка; но той дойде при Естер още същата вечер и безпокойството й се разсея.
Сбогуване
На другия ден, в часа, когато излязлата от банята куртизанка отново си лягаше, пристигна приятелката й.