Величие и падение на куртизанките

— Ти излезе права и тя ми го каса!… Ас я убил…

Пакар, Азѝ, цялата къща се събра. За тях това бе зрелище, изненада, но не им вдъхваше мъка. Някои недоумяваха. Баронът се превърна отново в банкер; у него се появи някакво съмнение и той има неблагоразумието да запита къде са седемстотин и петдесетте хиляди франка от продажбата на рентата. Тогава Пакар, Азѝ и Йороп се спогледаха така особено, че господин дьо Нюсенжан излезе веднага, смятайки, че е извършен грабеж с убийство. Йороп, която съгледа някакъв четвъртит пакет под възглавницата на господарката си и се сети, че това са банкноти, започна, както каза тя, да подрежда мъртвата.

— Върви да предупредиш господина, Азѝ… Да умре, преди да узнае, че притежава седем милиона! Гобсек бил вуйчо на покойната госпожа!… — извика тя.

Маневрата на Йороп бе схваната от Пакар. Щом Азѝ си обърна гърба, Йороп разпечата пакета, на който бедната куртизанка бе написала; „Да се предаде на господин Люсиен дьо Рюбампре!“ Седемстотин и петдесет банкноти по хиляда франка блеснаха пред очите на Прюданс Сервиен, която извика: „Сега можем да станем почтени и щастливи до края на живота си!“

Пекар не отговори, природата му на крадец бе по-силна от привързаността му към Тромп-ла-Мор.

— Дюрю е мъртъв — каза той и взе парите, — аз още съм здрав и силен, да се разкараме двамата, като си разделим парите, за да не слагаме всичките яйца в една кошница, и да се оженим.

— Но къде да се скрием? — запита Йороп.