Величие и падение на куртизанките

„Тук е“ — каза си той и седна на една скала, откъдето се разкриваше красивата гледка на Бурон, онова съдбоносно място, на което две вечери преди да абдикира, Наполеон бе смятал да направи още едно исполинско усилие.

При настъпването на деня той чу тропот на пътническа кола и видя, че минава една бричка, в която бяха прислугата на младата херцогиня дьо Льононкур-Шолийо и камериерката на Клотилд дьо Гранлийо.

„Ето ги — каза си Люсиен, — хайде да изиграем добре тази комедия и съм спасен. Ще стана зет на херцога мимо волята му.“

Един час по-късно каляската с двете жени издаде лесно разпознаваемия тропот на елегантна пътническа кола. Дамите бяха поискали при склона до Бурон каляската да забави хода си и камериерът, който стоеше изправен отзад, нареди да спрат колата. Точно тогава се приближи Люсиен.

— Клотилд! — извика той и почука на стъклото.

— Не, мила — каза младата херцогиня на приятелката си, — той няма да се качва в колата и няма да оставаме сами с него. Съгласна съм да имате още един, последен, разговор с него, но това ще стане по пътя, където ще повървим пеш, с Батист след нас… Денят е хубав, ние сме облечени добре и не ни е страх от студа. Колата ще върви подире ни.

Двете жени слязоха.

— Батист — каза младата херцогиня, — кочияшът ще кара съвсем бавно, искаме да вървим малко и вие ще ни придружите.

Мадлен дьо Морсоф улови Клотилд под ръка и позволи на Люсиен да я заговори. Така те повървяха заедно до селцето Грез. Часът бе осем. Там Клотилд се сбогува с Люсиен.

— И така, приятелю — завърши тя с достойнство този дълъг разговор, — аз няма да се омъжа за друг човек освен за вас. Предпочитам да вярвам на вас вместо на другите, на баща ми, на майка ми… Не може да се даде по-силно доказателство за привързаност, нали?… А сега гледайте да разсеете съдбоносните предубеждения, които тежат над вас…

В този миг се чу тропот от много коне и за голямо учудване на двете жени групичката им бе заобиколена от стражари.

— Какво искате?… — запита Люсиен с дързостта на светски човек.

— Вие ли сте господин Люсиен Шардон дьо Рюбампре? — запита прокурорът от Фонтенбло.

— Да.

— Тази вечер ще преспите в затвора — каза той, — имам заповед за арестуването ви.

— Кои са тези жени?… — викна началникът на жандармите.

— Ах, да! Извинете, госпожи, но покажете паспортите си! Защото според нарежданията, които съм получил, господин Люсиен има връзка с жени, способни да…

— Вие вземате херцогиня дьо Льононкур-Шолийо за проститутка? — каза Мадлен, като хвърли царствен поглед към прокурора.

— Доста сте хубава за тая работа — отвърна хитроумно съдебният служител.

— Батист, покажете паспортите ни — отвърна младата херцогиня усмихнато.

— А в какво престъпление е обвинен господинът? — запита Клотилд, която херцогинята се мъчеше да отведе в колата.