Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Щом белезите на мозъчното възпаление са явни, тук има достатъчно причини за смърт, като се вземе пред вид възрастта му… — заяви Деплен, сочейки огромното количество погълната храна.
— Тук ли е ял? — запита Бианшон.
— Не — отговори Корантен, — той дойде много бързо откъм булеварда и намери дъщеря си изнасилена…
— Ето истинската отрова, ако е обичал дъщеря си — каза Бианшон.
— Каква отрова би могла да произведе такъв ефект? — запита Корантен, като продължаваше да следи мисълта си.
— Само една — каза Деплен, след като внимателно прегледа всичко. — Отрова от остров Ява, получавана от неизучени още храсти, от вида на Strychnos, които служат за намазване с отрова на едни много опасни оръжия, малайските Kris… Така поне разправят…
Пристигна полицейският комисар; Корантен сподели с него подозренията си и го замоли да напише доклад, като му каза в коя къща е вечерял Пейрад и с кои хора; после го осведоми за заговора срещу живота на Пейрад и за причината, довела Лиди до това състояние. Накрая Корантен отиде в жилището на нещастното момиче, където Деплен и Бианшон бяха отишли да прегледат болната; той ги срещна обаче на вратата.
— Е, господа? — запита Корантен.
— Настанете момичето в някоя психиатрична болница, ако разумът й не се върне при раждане — ако, разбира се, е бременна, — ще си остане тиха луда. Няма по-добро средство за оздравянето й от майчиното чувство, ако изобщо то се пробуди…
Корантен даде по четиридесет златни франка на всеки от лекарите, после се обърна към полицейския инспектор, който го дърпаше за ръкава.
— Общинският лекар твърди, че смъртта е естествена — каза той — и аз не мога да направя доклад, още повече, че става въпрос за дядо Канкоел, а той се месеше в много работи и не можем да знаем кого бихме засегнали… Често такива хора умират по нареждане …
— Името ми е Корантен — пошепна Корантен на ухото на полицейския комисар.
Той направи едно неволно движение на изненада.
— Така че направете докладна записка — продължи Корантен, — по-късно тя ще ни бъде много полезна, изпратете я само като поверително сведение. Престъплението е недоказуемо и знам, че следствието ще бъде спряно още в самото начало… Един ден обаче ще предам виновните на съда, ще ги наблюдавам и ще ги хвана на местопрестъплението.
Полицейският комисар поздрави и излезе.
— Господине — каза Кат, — госпожицата само пее и танцува. Какво да правя?…
— Случило ли се е нещо?…
— Разбра, че баща й се е поминал…
— Отведете я с един файтон направо в Шарантон, ще напиша една бележка на генералния директор на полицията да я настанят добре. Дъщерята в Шарантон, бащата в общата гробна могила — продължи Корантен. — Контансон, върви да поръчаш катафалката на бедните… А сега да си премерим силите, дон Карлос Ерера…
— Карлос ли? — каза Контансон. — Той е в Испания…
— Той е в Париж — отвърна рязко Корантен. — У него има испанска находчивост, останала от времето на Филип II, но аз пък имам капани за всички, дори и за крале.
„Плъхчето“ попада в капан
Пет дни след изчезването на богатия чужденец госпожа дю Вал-Нобл седеше в девет часа сутринта до леглото на Естер; тя плачеше, защото чувствуваше, че е застанала на един от склоновете, водещи към сиромашията.
— Да имах поне сто луидора рента! С тези пари, миличка, човек може да се оттегли в някое градче и там да се ожени…
— Мога да ти ги спечеля — каза Естер.
— Как? — провикна се госпожа дю Вал-Нобл.
— О, много просто. Слушай: ти ще поискаш да се самоубиеш, но хубаво да изиграеш тази комедия; ще повикаш при себе си Азѝ и ще й предложиш десет хиляди франка срещу две черни мъниста от много тънко стъкло, в които има отрова, която убива веднага; ще ми ги донесеш и аз ще ти дам петдесет хиляди франка…
— А защо ти сама не й ги поискаш? — запита госпожа дю Вал-Нобл.
— Азѝ няма да ми ги продаде.
— Да не са за тебе?… — запита госпожа дю Вал-Нобл.
— Може би…
— За теб! Ти, която живееш сред радост и разкош в своя собствена къща и си в навечерието на празненство, за което ще говорят години наред. Която струваш на Нюсенжан двадесет хиляди франка… Казват, че през февруари ще ядем ягоди, грозде, аспержи… пъпеши… В жилището щяло да има цветя за хиляда екю.