Величие и падение на куртизанките

Жалбите на Нюсенжан

Господин дьо Нюсенжан се появи в дома си чак в понеделник към обед; в един часа обаче неговият борсов агент му съобщи, че госпожица Естер Ван Гобсек наредила да се продаде документът за рентата от тридесет хиляди франка още в петък и че преди малко е получила парите.

— Обаче, господин барон — каза той, — точно когато говорех за това прехвърляне, при мене дойде първият писар на адвоката Дервил и като видя истинското име на госпожица Естер, ми каза, че тя получила наследство от седем милиона.

— Хайте те!

— Да, изглежда, че е единствена наследница на стария лихвар Гобсек… Дервил ще направи справка. Ако майката на вашата любовница е „Прелестната холандка“, тя е наследницата…

— Снам — каза банкерът, — тя ми раскаса шифота си… Ас ште пиша тфе туми на Терфил!

Баронът седна на бюрото си, написа една бележка до Дервил и я изпрати по един от прислужниците си. След това, към три часа, на връщане от Борсата, се отби при Естер.

— Госпожата забрани да я будят под какъвто и да било предлог, тя си е легнала и спи…

— Ах! По тяфолите! — викна банкерът. — Ироп, тя нема та се сърти, като распере, че е зтанала страшно поката. Назлетила е сетем милиона. Здарият Копсек е умрял и озтафил тес сетем милиона, а тфоята коспотарка е негова етинстфена назледница, саштото майка й е пила блеменница на този Копсек, който сашто е набрафил и сафештание! Ас не можал та претполакам, че такаф милионер мошал та остафи Ездер фаф мисерия…

— Тогава с царството ви е вече свършено, стари палячо! — отвърна Йороп и загледа барона с дързост, достойна за някоя от прислужниците, героини на Молиер. — У-у! Стар елзаски гарван!… Тя ви обича горе-долу колкото може да се обича чумата!… Боже господи! Милиони!… Ами че тя може да се омъжи за любовника си! Ах, колко ще бъде доволна!

Прюданс Сервиен остави барона буквално като поразен от гръм и отиде да съобщи на господарката си — тя първа! — за промяната в живота й. Пиян от свръхчовешки любовни наслади и вярващ в щастието, старецът получи студен душ точно когато стигаше до върховния момент в пламенността си.

— Тя ме е мамила… — възкликна той насълзен. — Тя ме мамила!… О, Ездер… о, шифот мой… Колко сам клупаф! Цъфтат ли тес цфетя са стари хора?… Ас мога та купя фсишко, но не и млатостта! Ах, поше мой!… Какфо та брафя? Какфо ште здане сас мен? Тя е брафа, таси шестока Ироп… Покатата Ездер ми се исплъсфа… та фсема та се бия ли? Какфо е шифотът бес бошестфения пламак, който ас фкусил… Поше мой…

И „рисът“ свали изкуствения кичур коси, който от три месеца слагаше на посивелите си коси. Един пропизителен писък на Йороп обаче го разтърси цял. Нещастният банкер стана и тръгна пиян от чашата на разочарованието, която току-що бе изпил, защото нищо не опиянява така, както виното на нещастието. Още от вратата на спалнята той видя Естер вкочанена в леглото, посиняла от отровата, мъртва!… Той отиде до леглото и падна на колене.