Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Лиди можа все пак да познае баща си; тя стана и падна на колене пред стареца точно когато той сядаше в едно кресло.
— Прости ми, татко!… — каза тя с глас, който прониза сърцето на Пейрад и в същия миг усети нещо като боздуганов удар да се стоварва по главата му.
— Умирам… ах, проклетниците!… — бяха последните му думи.
Корантен се спусна да помогне на приятеля си, но пое само последния му дъх.
„Отровен!…“ — каза си той. После като чу шум от кола, извика.
— А, ето лекаря.
Контансон влезе без грим на мулат, но застана като че ли превърнат в бронзова статуя, щом чу Лиди да казва:
— Значи, ти не ми прощаваш, татко?… Не съм виновна аз! (Тя не забелязваше, че баща й е мъртъв.) О, колко страшно ме гледа!… — каза нещастната безумна девойка.
— Да затворим очите му — каза Контансон и постави мъртвия Пейрад на леглото.
— Глупост вършим — забеляза Корантен, — да го отнесем в неговите стаи; дъщеря му почти се е побъркала и като разбере, че не е жив, съвсем ще полудее, ще помисли, че тя го е убила.
Виждайки, че отнасят баща й, Лиди загледа като безумна.
— Ето го моя единствен приятел!… — каза Корантен развълнувано, като поставиха Пейрад на леглото в стаята му. — През целия си живот той бе имал само една алчна мисъл! И тя бе за дъщеря му!… Нека това ти бъде за урок, Контансон. Всяка работа може да бъде почтена. Пейрад сбърка, че се намеси в работата на частни лица, нашата задача е да се занимаваме с обществени дела. Но каквото и да стане, кълна се, че ще отмъстя за моя беден Пейрад! — добави той с такъв глас, поглед и движение, че Контансон потръпна от ужас. — Аз ще открия причините за смъртта ти, както и хората, които опозориха дъщеря ти!… В името на себелюбието ми и на малкото дни, които ми остават и които ще вложа в това отмъщение, всички тези хора ще свършат живота си, и то в най-цветущо здраве, в четири часа сутринта на площад Грев, обръснати до кожа.
— И аз ще ви помогна — заяви разчувствуван Контансон.
Наистина няма нищо по-вълнуващо от силното чувство у сдържания, хладнокръвен и планомерен човек, у когото цели двадесет години никой не е забелязал и най-малката проява на чувствителност. Това е като пръчка нажежено желязо, стопяваща всичко, което срещне по пътя си. Затова нещо вътре в Контансон се преобърна.
— Бедният дядо Канкоел — добави той, загледан в Корантен, — той често ме е гощавал… И знаете ли… само порочните хора умеят да вършат такива неща — неведнъж ми е давал по десет франка за игра на карти.
След това надгробно слово двамата отмъстители на Пейрад отидоха отсреща при Лиди, защото чуха Кат и общинския лекар да разговарят на стълбището.
— Върви при полицейския комисар — нареди Корантен, — прокурорът няма да намери тук основания да започне преследване; ние обаче ще направим доклад до полицейската префектура, може да ни свърши работа.
— Господине — обърна се след това Корантен към общинския лекар, — в тази стая ще видите един мъртвец; не вярвам смъртта му да е естествена, направете аутопсия в присъствието на полицейския комисар, който по моя молба също ще дойде. Гледайте да откриете следите от отровата; впрочем след няколко минути ще ви асистират доктор Деплен и доктор Бианшон, които повиках, за да прегледат дъщерята на моя най-добър приятел, а нейното състояние е по-тежко от това на баща й, макар той да е мъртъв!…
— Нямам нужда от тези господа, за да върша занаята си — отговори общинският лекар.
„Аха!“ — помисли си Корантен. И продължи:
— Да не се караме, господине. С две думи, ето моето становище: хората, които току-що убиха бащата, са опозорили дъщерята.
Най-после призори, надвита от умората, Лиди заспа. Тя спеше, когато пристигнаха прочутият хирург и младият лекар Бианшон. В това време лекарят, дошъл да установи смъртта, бе отворил трупа и се мъчеше да открие причината.
— Докато чакаме болната да се събуди — каза Корантен на двамата прочути специалисти, — бихте ли желали да помогнете на един ваш колега за установяването на нещо, което сигурно ще бъде интересно и за вас, а вашето мнение в протокола няма да е излишно.
— Роднината ви е починал от мозъчен удар — каза общинският лекар, — има доказателства за силно мозъчно възпаление…
— Прегледайте го, господа — каза Корантен, — и помислете няма ли отрова със същото действие.
— Стомахът му беше пълен с храна — заяви лекарят — и аз не виждам никакви следи от отрова, освен да я изследваме със специална апаратура.