Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Тея потръпна и се присви назад.
За миг очите на жената се върнаха към нормалното.
— Така изглеждат очите ти, когато гледаш парил, Адрастея. Самите ни очи са различни, лещите са много по-податливи, благословени от Оролам да виждат различно. Можеш ли да виждаш свръхвиолет?
— Не. И съм сляпа за цветовете червено-зелено. — Най-добре беше да го признае веднага.
— Неприятно.
— А вие?
— Дали съм сляпа за цветовете? Не, но между нас е по-обичайно. Можем да виждаме обширен спектър, много повече от други притеглящи. Но това не съвпада непременно с това, което виждат другите. Майсторът на моята господарка Шаям Расад беше напълно сляп във видимия спектър, но се справяше съвършено с подчервено и парил. Но има опасности. Първо, физическата: Ако разширяваш очите си толкова много на ярка светлина твърде често, ще ослепееш. Обикновено става бавно, но трябва изключително да внимаваш с магически факли и ярка слънчева светлина. Хайде, стига приказки. Да видим какво можеш да правиш.
И упражнението започна. Магистър Мартаенс питаше Тея какво може да види, самата тя притегляше субстанции, като избираше източници наблизо и далечни, караше Тея също да притегля. Парилът, както обясни магистър Мартаенс, приличал повече на гел, отколкото на нещо друго, макар и гел по-лек от въздуха. Правеше добри следи, защото гелът се носеше във въздуха, разпадаше се и непрекъснато излъчваше парилова светлина.
— Значи вие правите белезите за господарката ми — каза Тея. Колко глупава беше, да не го проумее по-рано. Разбира се, че го беше правила тя! Едва ли имаше стотици притеглящи парил наоколо.
Лицето на жената срещу нея изстина.
— Колко от нас има тук? — попита Тея.
— Само две в момента — отвърна магистър Мартаенс. Погледна наляво и надясно, докато говореше, погледна и Круксър, който продължаваше да се преструва, че се упражнява, без да извърне глава. — Ти и аз.
— Но това не може да е вярно — възрази Тея. — Видях как един мъж притегли плътен парил и…
Марта Мартаенс изсъска… направо изсъска. Тея замръзна.
А после магистър Мартаенс тръгна спокойно към изхода, като подкани Тея да я последва. Излязоха в огромната ярко осветена пещера под Хромария, завиха покрай ъгъла на зданието, където нямаше да могат да ги видят, спряха и Тея видя, че жената е разярена.
— Не знам какво ти се е сторило, че си видяла — заговори магистър Мартаенс, — но никога не трябва да говориш повече за това. Разбираш ли?
— Аз… съжалявам, но не разбирам — каза Тея.
— Не е нужно да разбираш, трябва да мълчиш. Особено за такива неща.
— Не! — възрази Тея. — Вие сте учителката ми. Научете ме. Трябва да знам всичко, ако ще влизам в Черната гвардия. Не можете да го пазите в тайна от мен.
— Мога и ще го направя. Ти си ученичката ми. Ще ми се подчиняваш.
— Тогава ще отнеса въпросите си към командир Железни.
Лицето на жената посивя.
— Искам много внимателно да обмислиш това, което се каниш да направиш, момиче.
— Ще отида при човек, на когото вярвам, човек с авторитет над мен, с един прост въпрос, това ще направя — заяви твърдо Тея. Започваше да се ядосва.
— Разкажи ми какво мислиш, че си видяла. Спокойно.
И Тея ѝ разказа.
Магистър Мартаенс заклати глава още преди да е свършила.
— Не. Не. Опитвала съм се да направя парила плътен хиляда по хиляда пъти. Не става така.
— Но ако става? — попита Тея.
— Точно там е въпросът — рече Марта Мартаенс.
Тея вдигна ръце, вече повече озадачена, отколкото ядосана. Може би притеглянето на парил наистина побъркваше човек.
Магистър Мартаенс отново се огледа, макар да нямаше никой, който да ги подслуша.
— Помисли за това, което намекваш: цвят, който е невидим почти за всекиго, дори за притеглящите… цвят, който може да убива, без да остави следа, без да остави никакво доказателство, с което смъртта прилича на естествена. Моля те, използвай малкото си мозъче и помисли как биха реагирали хората на такава магия.
Тея облиза устни. Щяха да реагират точно като нея, с ужас.
— И всеки път, когато някой умре загадъчно, ще го приписват на притеглящ парил. Всеки път, когато някой дебел благородник се катурне от разрив на сърцето, хората ще шепнат, че това е работа на враговете му — а всички благородници имат врагове и повечето са дебели. Помисли първо какво ще причини това на държавите, след като всяка смърт би могла да е платено убийство. Помисли после какво ще причини това на притеглящите парил. Когато Службата на доктрината изпрати луксори да стъпчат притеглящите парил, не беше само, нито дори главно, защото Спектърът смята, че сме еретици.