Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
РОБИ: Иска ли още някой да се изкаже по въпроса кой да може да гласува? Може и да не е много парламентаристко, но трябва да го решим. Предпочитам да чуя мнението на някой родител…
Миг на напрегнато мълчание, нарушено от гласа на Мелинда Хачър.
МЕЛИНДА ХАЧЪР: Предлагам всички да могат да гласуват.
КАРЛА БРАЙТ: Подкрепям!
МАЙК: Това не е…
АНДЖИ: Няма ли да млъкнеш, за бога? Вече ти дадоха думата, сега сядай и не се обаждай повече!
РОБИ: Беше издигнато и подкрепено предложението всички да могат да гласуват по въпроса дали да дадем на господин Линож това, което иска. Кой е „за“?
Всички вдигат ръце — всички, с изключение на Майк. Той вижда, че Моли също е вдигнала ръка, вижда, че не смее да срещне погледа му, и нещо мъничко вътре в него умира.
РОБИ: Кой е „против“?
Нито една вдигната ръка. Майк просто си седи на първия ред, свел глава.
РОБИ (удря с чукчето): Предложението се приема.
ТЕС МАРЧЪНТ: Постави въпроса за гласуване, Роби Бийлс! Главния въпрос!
118 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СУТЕРЕНА — С ЛИНОЖ.
Той се взира в тавана и очите му сияят в полумрака. Всеки момент ще започнат да гласуват… и той го знае.
119 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.
ДЖОАНА: За бога, да гласуваме и да се свърши най-сетне!
МАЙК: Синът ми няма да участва в това. Разбрахте ли? Моят син няма да бъде част от тази… мерзост!
МОЛИ: Напротив. Ще участва.
Пълно мълчание. Майк се изправя и се взира невярващо в жена си. Двамата се гледат един друг от двата края на залата.
МОЛИ: Никога не сме бягали от дълга си, Майкъл. Винаги сме били част от живота на острова, няма да се скатаем точно сега.
МАЙК: Не говориш сериозно, Моли. Не го мислиш наистина, нали?
МОЛИ: Напротив.
МАЙК: Но това е безумие!
МОЛИ: Може и така да е, но това безумие не е по наша вина. Майкъл…
МАЙК: По дяволите! Всички вървете по дяволите! Вземам сина си и се махам оттук!
Успява да направи само три крачки, преди самоназначеният конвой да го сграбчи и да го задърпа към скамейката. Моли гледа как съпругът ѝ се съпротивлява, вижда колко груби са другите мъже — не им харесва отношението му към доста спорното решение, което се приема — и се затичва по пътеката към него.
МАЙК: Хач! Помогни ми!
Но Хач се извръща на другата страна. Лицето му пламти от смущение. Майк прави опит да се хвърли към него и Люсиен го удря с юмрук. От носа на Майк руква кръв.
МОЛИ: Спрете! Наранявате го! Майк, добре ли си? Добре ли…
МАЙК: Разкарай се от мен. Разкарай се, докато още се владея и не съм те заплюл в лицето.
Моли прави крачка назад. Очите ѝ са разширени от изумление и потрес.
МОЛИ: Майк, ако можеше да разбереш… Това не е решение, което да вземеш сам. Това засяга целия град!
МАЙК: Знам, че е така. Кога съм казал нещо друго? Махни се от мен, Моли.
Тя се отдалечава, обзета от скръб и печал. Сони Бротиган подава носна кърпичка на Майк.
МАЙК: Можете да ме пуснете. Ще седна.
Те го пускат, но не го изпускат от очи. Роби ги наблюдава от подиума с нескрито задоволство. „Положението не е никак розово — сякаш казва физиономията му, — но поне нашето олицетворение на честността и праведността си го получи, а това не е малко.“
Междувременно Моли отстъпва назад от Майк, който дори не я поглежда. Лицето ѝ трепери и тя заплаква. Насочва се към дъното на залата. Хората, покрай които минава, я потупват по ръката и се мъчат да я утешат и окуражат: „Точно така, скъпа!“, „Постъпи съвсем правилно“ и „Ще му дойде акълът в главата“. Щом достига до креватчетата, Мелинда, Джил и Линда Сейнт-Пиер я прегръщат.
Хач се приплъзва до Майк на скамейката, чудейки се къде да се дене от срам.
ХАЧ: Майк, аз…