Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
ЛИНОЖ: Чудесна работа, приятели мои — дотук мина много добре. И тъй, кой има куража да покаже първи избора си? Да се отърси от страха и да се отдаде на сладостното облекчение?
Никой не отговаря. Осемте родители са застинали като статуи насред подиума. Лицата им са побелели от страх.
ЛИНОЖ (с подканваща приветливост): Хайде, хайде! Нали знаете, че боговете не обичат страхливите?
ДЖАК (извиква): Бъстър! Обичам те!
Той разтваря юмрука си. Камъчето в дланта му е бяло. Развълнуван шепот в залата.
Урсула пристъпва напред и протяга треперещия си юмрук. Мобилизира силите си и ръката ѝ светкавично се разтваря като пружина. Камъкът е бял. Вълнението на насядалите по скамейките островни жители се усилва.
РОБИ: Покажи го, Сандра! Нека да го видим!
САНДРА: Аз… Аз… Не мога, Роби… Знам, че е Дони… Сигурна съм в това… Никога не съм имала късмет…
Нетърпелив миг по-скоро да узнае истината и изпълнен с презрение към жена си, Роби се хвърля към нея, хваща ръката ѝ и разтваря насила пръстите ѝ. Не виждаме камъчето и поне в началото не можем да разчетем нищо на лицето на кмета. После обаче той взема това, което лежи в дланта на Сандра, и го вдига високо във въздуха, показвайки го на всички. Лицето му е разкривено от дива усмивка; Роби изглежда досущ като Ричард Никсън в разгара на политическата си кампания.
РОБИ: Бяло!
Опитва се да прегърне жена си, но тя го отблъсква. На физиономията ѝ е изписано не просто отвращение, а дълбоко омерзение.
Ред е на Линда Сейнт-Пиер да пристъпи напред. Тя държи свития си юмрук пред себе си, гледа го известно време и накрая затваря очи.
ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР: Моля те, Господи, умолявам те, не ми отнемай моята Хайди!
Разтваря дланта си, но продължава да държи очите си затворени.
НЕЧИЙ ДРУГ ГЛАС: Бяло!
Оживление в залата. Линда отваря очи, вижда, че камъчето действително е бяло, и започва да ридае, притискайки безценното овално топче към гърдите си.
ЛИНОЖ: Джил? Госпожо Робишо?
ДЖИЛ РОБИШО: Не мога… Мислех, че ще се справя, но не мога. Съжалявам…
Тя се втурва към стъпалата, като продължава да стиска ръката си в юмрук. Преди обаче да ги достигне, Линож я посочва с бастуна си и Джил внезапно е притеглена назад. Линож доближава сребърната вълча глава към свитите ѝ пръсти. Тя се опитва да се съпротивлява, но не може. Дланта ѝ се разтваря, камъкът тупва на подиума и се търкулва като стъклено топче за игра. Камерата проследява движението му. Накрая спира, удряйки се в един от краката на масата с табелка КМЕТ. Цветът му е бял.
Джил рухва на колене и избухва в плач. Останали са само Хенри, Мелинда и Моли. В някого от тях е черното камъче. ВСТАВКА: Лицата на половинките им. Карла Брайт и Хач наблюдават подиума с хипнотичен ужас. Майк продължава да се взира в пода.
ЛИНОЖ: Господин Брайт? Хенри? Ще ни окажеш ли тази чест?
Хенри пристъпва напред и бавно разтваря дланта си. Камъчето там е бяло. От гърдите на Хенри се отронва дълбока въздишка на облекчение. Карла го гледа и му се усмихва през сълзи.
Вече всичко ще се реши между Моли и Мелинда. Ралфи или Пипа. Майките се гледат една друга на фона на усмихнатия Линож на заден план. Съвсем скоро едната ще престане да бъде майка и двете прекрасно го съзнават.
128 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОЛИ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Тя си представя:
129 ЕКСТ. ЛАЗУРНОСИНЬО НЕБЕ — ДЕН.
Линож се рее високо над облаците, но V-образната формация зад него драстично се е скъсила. От осемте деца са останали само Ралфи и Пипа, които се държат за ръцете на Линож.
130 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА — НОЩ.