Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
МАЙК (изобщо не го поглежда): Млъкни, Хач! И се разкарай от мен.
ХАЧ: Когато се замислиш, ще проумееш, че това е единственото, което можем да сторим. Какво да направим? Да изберем смъртта ли? И да умрем ей тъй, за принципа? Всички ние, до последния човек? В това число и онези, които са твърде млади, за да разберат защо умират? Помисли над това, Майк.
Майк най-накрая вдига очи към него.
МАЙК: Ами ако Линож вземе Пипа? Какво ще направиш?
Продължително мълчание. Хач мисли. Накрая погледът му среща този на Майк.
ХАЧ: Ще си кажа, че е умряла като бебе. От внезапна детска смърт, както я наричат… станало е, докато спи, когато никой нищо не е можел да стори. Безнадежден случай. Сигурен съм, че с течение на времето и двамата с Мелинда ще повярваме в това.
Роби отново стоварва председателското чукче върху катедрата.
РОБИ: Внимание, внимание! Въпросът е поставен за гласуване! Ще дадем ли на господин Линож онова, което иска, при условие че ни остави на мира? Каква е волята ви, жители на остров Литъл Тол? Ще гласуваме по обичайния начин. Който е „за“, да вдигне ръка.
Миг на безмълвие. Всички са затаили дъх. След цяла вечност Анди Робишо вдига ръка.
АНДИ: Аз съм бащата на Хари и гласувам „за“!
ДЖИЛ РОБИШО: Аз съм майка му и гласувам „за“.
ХЕНРИ: Двамата с Карла гласуваме „за“.
Линда Сейнт-Пиер също вдига ръка. След нея Сандра Бийлс и Роби също гласуват „за“.
МЕЛИНДА (с вдигната ръка): Да. Нямаме избор.
ХАЧ: Никакъв избор.
И той също вдига ръка.
УРСУЛА: Гласувам „за“. Няма друг начин.
Тя вдига ръка. Тавия прави същото.
ДЖАК: Това е единственото правилно решение.
Той вдига ръка. Анджела хвърля любящ поглед на спящия Бъстър и също вдига ръка.
Всички погледи са вперени в Моли. Тя коленичи, целува Ралфи по късметлийската бенка на нослето му и отново се изправя. Говори пред всички… но в известен смисъл се обръща само към Майк и цялото ѝ изражение умолява за разбиране.
МОЛИ: По-добре да изгубим един живот, отколкото да изпратим всички на сигурна смърт. Гласувам „за“.
Тя вдига ръка. След нея във въздуха се вдигат и други ръце. Камерата обхожда редовете и се спира на познатите пи лица. Виждаме как постепенно се вдигат всички ръце… с изключение на една.
Роби изчаква малко, гледайки гората от вдигнати ръце и мрачни лица. Трябва да се отдаде дължимото на тези хора — те са взели страшно решение… и напълно осъзнават значението на постъпката си.
РОБИ (с благ глас): Кой е „против“?
Вдигнатите ръце се отпускат. Без да откъсва очи от земята, Майк вдига ръката си високо във въздуха.
РОБИ: Всички са „за“, без един. Предложението е прието.
120 ИНТ. КАМЕРАТА МИ ПОКАЗВА СТЕННИЯ ЧАСОВНИК В ЕДЪР ПЛАН.
Часовникът показва точно девет и половина и бие веднъж.
121 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.
Двойните врати се отварят. Линож влиза в залата. В едната си ръка държи бастуна, а в другата — малката кожена кесийка.
ЛИНОЖ: Взехте ли решение, хора?
РОБИ: Да… гласувахме и приехме предложението.
ЛИНОЖ: Чудесно.
Той минава покрай задната редица, но преди да поеме по централната пътека, се спира и поглежда към родителите.
ЛИНОЖ: Направихте правилния избор.
Моли се извръща — става ѝ противно от одобрението на усмихнатото чудовище. Линож долавя отвращението ѝ и усмивката му става още по-широка. Той бавно крачи по централната пътека, понесъл кесийката с гладките камъчета пред себе си.
Изкачва стъпалата към подиума и Роби бързо се отдръпва настрани с изкривено от ужас лице. Линож застава зад катедрата и оглежда заложниците си с блага усмивка на лицето си.
ЛИНОЖ: Свършихте чудесна работа, приятели мои. Въпреки това, което ви каза полицаят, вие се справихте чудесно. И постъпихте правилно. Всъщност това беше единственото решение, което любящи и отговорни хора като вас биха могли да вземат при тези обстоятелства.