Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
ЛИНОЖ: Дами?
Моли поглежда Мелинда и Мелинда ѝ кимва. Двете жени са протегнали ръцете си напред. Пръстите им са свити в юмруци. Известно време двете се гледат — напрегнати като струни, вибриращи от любов, надежда и страх.
МОЛИ (с тих, едва доловим глас): Хайде.
131 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СВИТИТЕ ИМ В ЮМРУК РЪЦЕ — В ЕДЪР ПЛАН.
Пръстите им се разтварят. В едната има бяло камъче, в другата — черно. Насядалите по скамейките островни жители ахват, възкликват, надават изненадани възгласи… Кой обаче е извадил бялото и кой — черното камъче… Още не знаем. Виждаме само две разперени длани.
132 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИЦЕТО НА МОЛИ — В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.
Неистово разширени очи.
133 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИЦЕТО НА МЕЛИНДА — В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.
Неистово разширени очи.
134 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИЦЕТО НА ХАЧ — В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.
Неистово разширени очи.
135 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИЦЕТО НА МАЙК — В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.
Той седи на скамейката, свел глава и забил поглед в земята… но ясно се вижда, че няма да издържи дълго в тази поза, въпреки категоричното му решение да не бъде дори пасивен участник в спектакъла на Линож. Той надига глава и отправя поглед към подиума. ВАЖНО: трябва да прочетем загубата първо на неговото лице. Първо очите му се изпълват с неверие и едва след това се помрачават от страшното осъзнаване на истината.
МАЙК (скача на крака): НЕ!!! НЕ!!!
Той се хвърля напред към подиума, но в същия миг Сони, Люсиен и Алекс го сграбчват и го връщат на скамейката.
136 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОЛИ И МЕЛИНДА НА ПОДИУМА.
Те продължават да се гледат една друга, почти долепили челата си. Протегнатите им ръце — с разперени пръсти — сякаш са застинали във въздуха. В дланта на Мелинда лежи бялото камъче. В дланта на Моли — черното.
Изопнатото лице на Мелинда постепенно се отпуска. Тя се обръща, заслепена от бликналите сълзи, и пристъпва към стъпалата.
МЕЛИНДА: Пипа! Мама идва при теб, слънчице…
Тя се препъва и за малко да полети надолу с главата по стълбите, но Хач успява да я подхване точно навреме. Все още в плен на истерията на облекчението, Мелинда дори не го забелязва. Тя се изтръгва от ръцете на мъжа си и хуква по централната пътека на залата.
МЕЛИНДА: Пипа, слънчице! Всичко е наред! Мама идва при теб, любов моя!
Хач се обръща към Майк.
ХАЧ: Майк, съ…
Майк само му хвърля бърз поглед — поглед, пропит от чиста, злостна ненавист. „Ти ме предаде и това ми струваше моят син“ — казва този поглед. Хач не може да го понесе. Той свива рамене и се втурва след жена си.
През цялото това време Моли стои като статуя, взирайки се вцепенено в черния овален камък. Едва сега пълният смисъл на случилото се започва да достига до разсъдъка ѝ.
МОЛИ: Не. О, не. Не може да бъде! Това не може да е…
Тя захвърля черното камъче и се обръща към Линож.
МОЛИ: Това шега ли е? Или някакво изпитание? Изпитание е, нали? Едва ли си мислиш, че сега можеш да…
Но Линож си мисли точно това. И тя ясно го вижда.
МОЛИ: Няма да ти дам сина си!
ЛИНОЖ: Усещам скръбта ти, Моли… но ти прие условията ми. Съжалявам.
МОЛИ: Ти си го нагласил по някакъв начин! През цялото време си искал точно него! Заради… заради късметлийската бенка!
Дали това е така? Навярно никога няма да узнаем дали наистина сме зърнали искрицата в очите на Линож… или ни се е сторило, че сме я видели.
ЛИНОЖ: Уверявам те, че случаят не е такъв. Играта беше, както вие казвате, честна. И понеже смятам, че дългите сбогувания само увеличават болката…
Той тръгва към стъпалата, за да си вземе наградата.
МОЛИ: Не! Няма да ти дам де…
Тя понечва да му се нахвърли. Линож само махва с бастуна си и Моли полита назад, удряйки се в масата с табелката КМЕТ. Накрая рухва на пода на подиума — отчаяна, безпомощна и разкъсвана от ридания.