Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
Той хваща кесийката за вървите, които я пристягат в горната ѝ част, и тя провисва надолу.
ЛИНОЖ: Това са магически камъни. Вече са били древни, когато светът е бил млад, и с тяхна помощ са се решавали великите въпроси, преди още Атлантида да потъне в Африканския океан. Тук има седем бели камъка… и един черен.
Линож замлъква… усмихва се… и върховете на острите му зъби се показват едва-едва.
ЛИНОЖ: Зная, че нямате търпение да си тръгна, и не ви обвинявам. Моля един от родителите на всяко дете да дойде при мен. Да приключваме с това.
122 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.
Те за първи път осъзнават какво всъщност са сторили. И си дават сметка, че вече няма връщане назад.
123 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Той се усмихва. Устните му разкриват върховете на кошмарно дългите му зъби. Кожената кесийка се поклаща в ръката му. Време е за избор.
ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЕТО ДЕЙСТВИЕ.
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ
124 ЕКСТ. ПРОЛИВЪТ — НОЩ.
Снеговалежът е спрял и водата е посребрена от лунна пътека, проточила се към континента.
125 ЕКСТ. ГЛАВНАТА УЛИЦА — НОЩ.
Безмълвната улица е погребана под снега.
126 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Сградата на кметството се издига насред заснежената пустош — тъмна отдясно и ярко осветена от свещи отляво, където се намира заседателната зала.
127 ИНТ. ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.
Бавно, едва-едва, по централната пътека на залата пристъпват родителите: Джил, Урсула, Джак, Линда, Сандра, Хенри, Мелинда. Последна крачи Моли Андерсън. Тя хвърля умоляващ поглед на Майк.
МОЛИ: Майк, моля те, опитай се да разбереш…
МАЙК: Какво искаш да разбера? Върни се и седни до него. Не вземай участие в тази мерзост.
МОЛИ: Не мога. Ако можеше да разбереш…
Майк е забил поглед в пода. Не иска да я погледне, не иска да вижда никого. Не иска да види нищо от случващото се. Моли осъзнава това и се качва с посърнало лице по стъпалата.
Родителите се нареждат един до друг на подиума. Линож ги оглежда с благосклонна усмивка — като детски зъболекар, който се опитва да убеди невръстния си пациент, че изобщо няма да го боли.
ЛИНОЖ: Всичко е съвсем просто. Всеки от вас ще извади по един камък от кесията. Детето, чийто родител извади черния камък, идва при мен. За да живее дълго… да види много неща… и да узнае още повече. Госпожа Робишо? Джил? Би ли започнала?
И той ѝ подава кожената кесийка. Отначало тя сякаш не смее да я докосне… или по-скоро, не е в състояние да го стори.
АНДИ: Хайде, скъпа. Направи го.
Джил го поглежда уплашено, бръква в кесията, напипва нещо и издърпва бързо ръката си. Юмрукът ѝ е стиснат тъй здраво, че кокалчетата ѝ са побелели. Изглежда на ръба на припадъка.
ЛИНОЖ: Госпожо Хачър?
Мелинда си взема камъче. Сандра е следващата. Тя се пресяга плахо към кесийката… и отдръпва ръката си.
САНДРА: Не мога, Роби! Ти го направи.
Но Роби за нищо на света не би се доближил до Линож.
РОБИ: Хайде! Избирай!
Жена му се подчинява. Когато отстъпва назад, устните ѝ треперят, а пръстите на свитата ѝ в юмрук ръка са побелели. Следващият е Хенри Брайт. Той дълго избира и съдейки по ровенето му из торбичката, явно отхвърля един (или два) камъка, докато най-накрая се спира на избрания. После е Джак. Той избира бързо и прави крачка назад, след което хвърля към Анджи отчаян поглед, в който проблясва последната искрица надежда. Когато и Линда Сейнт-Пиер прави своя избор, остават само Урсула и Моли.
ЛИНОЖ: Дами?
УРСУЛА: Първо ти, Моли.
МОЛИ: Не. Ти. Моля те.
Урсула бръква рязко в кесията, взема единия от двата останали камъка и отстъпва назад със стиснат юмрук. Моли прави крачка напред, поглежда Линож и взема последното камъче. Линож захвърля празната кесийка. Тя описва дъга във въздуха, полита надолу… и изчезва сред синкаво сияние, преди още да е докоснала подиума. Никаква реакция от страна на островните жители; тишината е толкова плътна, че може с нож да се реже.