Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
КЪРК: Да, Майк — ами всеобщото благо?
Майк няма отговор на въпроса му.
МАЙК: Може да блъфира и за децата. Не забравяйте, че Сатаната е бащата на лъжите, а този тип явно му е близък роднина…
ДЖИЛ РОБИШО (с пронизителен и гневен глас): И ти си готов да поемеш този риск, така ли? Ами давай тогава… но не с моя син, а със своя!
ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР: Взе ми думите от устата!
ХЕНРИ БРАЙТ: Знаеш ли кое е най-лошото нещо, което ми идва на ума, Майкъл? Да предположим, че наполовина си прав… Да предположим, че ние оцелеем, а те умрат… (Посочва към спящите в дъното на залата деца.) Как ще се гледаме един друг тогава? Как ще живеем заедно?
ДЖАК: И как ще живеем с теб?
Засилващ се ропот. Падащият си по побои над хомосексуалисти Джак се връща при спящия си син и присяда до него. Майк няма отговор и на този въпрос. Виждаме как трескаво го търси, но не го намира.
Роби поглежда стенния часовник. Стрелките му показват 9:20.
РОБИ: Хора, той каза половин час! Остават ни десет минути!
МАЙК: Не можем да направим това! Не разбирате ли? Не можем да му позволим да…
СОНИ (не без известно съчувствие): Мисля, че всички чухме твоята версия, Майк. Върни се на мястото си.
Майк му хвърля поглед, изпълнен с безпомощност. Не е глупак и усеща накъде духа вятърът.
МАЙК: Помислете си добре, хора. Наистина си помислете добре.
Той слиза по стъпалата и сяда до Моли. Хваща ръката ѝ. Тя го оставя да я подържи секунда-две, след което се изправя.
МОЛИ: Искам да поседя малко при Ралфи, Майк.
И тя тръгва по централната пътека към дъното на залата. Изчезва сред струпалите се там родители, без да се обърне дори веднъж назад.
РОБИ: Иска ли още някой да се изкаже? Какви са предложенията ви?
Миг на безмълвие.
УРСУЛА: Господ да ни прости, но мисля, че трябва да му дадем това, което иска. Да му го дадем и най-сетне да ни остави на мира. Хич не ме е грижа за моя живот, но за децата… дори да вземе малката ми Сали… е сто пъти по-добре да живеят с лош човек, отколкото… да умрат… (Тя се оглежда наоколо и избухва в ридания.) Божичко, Майкъл Андерсън, нямаш ли сърце? Та те са деца! Не можем да го оставим да погуби всички деца!
Тя се връща при креватчетата. Междувременно Майк е изолиран зад стена от враждебни погледи.
РОБИ (отново поглежда към стенния часовник): Някой друг?
Майк понечва да се изправи, но Хач го хваща за ръката и я стисва леко. Изненадан, Майк му хвърля въпросителен поглед, при което Хач само поклаща безмълвно глава. „Стига — сякаш казва жестът му. — Вече направи всичко, което можа.“
Майк се изтръгва от хватката му и отново се изправя. Този път не се качва на подиума, а се обръща към съгражданите си от мястото, където се намира.
МАЙК: Недейте. Моля ви. Андерсънови живеят на остров Литьл Тол от 1735 година. Моля ви като жител на острова и като баща на Ралфи Андерсън — не го правете. Не се поддавайте на натиска му. (Пауза.) Това е проклятие.
Той обхожда с очи насъбралото се множество. Никой — дори собствената му съпруга — не смее да срещне погледа му. Отново се възцарява тишина, нарушавана единствено от воя на вятъра и тиктакането на часовника.
МАЙК: Добре тогава. В такъв случай предлагам да ограничим правото на глас. Нека гласуват само и единствено родителите! Всички те са местни…
ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР: Не! Така не е честно!
Тя докосва челото на спящата си дъщеря с любяща нежност.
ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР: Отгледах я сама. Да, с голяма помощ от страна на нашите съграждани, да не говорим за подкрепата от страна на жена ти, Майк… но в общи линии сама. И не бива да вземам такова решение сама… За какво живеем заедно, ако не за да си помагаме, когато се случи нещо ужасно? Когато няма нито един добър изход от страшната ситуация?
АНДИ: Не бих могъл да го кажа по-добре, Лин.
МАЙК: Но…
МНОЖЕСТВО ГЛАСОВЕ: Сядай си на мястото… Стига приказки… Да гласуваме… (И така нататък.)