Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
ДЖОНИ: Поне за малко стой мирен, Майкъл Андерсън! Да чуем какво има да ни каже.
ЛЮСИЕН: Нямаме друг избор.
МАЙК: Вие не разбирате. Това е най-лошото, което можем да направим.
Той поглежда към Моли за подкрепа и онова, което вижда, го кара да се вцепени. На лицето ѝ се чете смесица от неувереност и отчаяние.
МАЙК: Моли? Моли?
МОЛИ: Не знам, Майк. Мисля, че може би е най-добре все пак да чуем какво ще ни каже.
МЕЛИНДА: Това едва ли ще ни навреди.
СОНИ: Притиснал ни е до стената.
111 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ, ИЗПЪЛНИЛИ ЗАЛАТА.
Всички са обърнали глави към Линож и очакват продължението на онова, което има да им каже.
112 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ.
Докато говори, камерата бавно се приближава към него, за да ни го покаже в близък план.
ЛИНОЖ: Така стоят нещата, че не мога да взема насила от вас… Макар че, уверявам ви, мога да наказвам. О, да — мога да ви накажа, и още как! Дайте ми едно от децата, спящи ей там, за да го отгледам като свое, и ще ви оставя на мира. Той — или тя — ще узнае много неща и ще живее много дълго; ще надживее всичките си връстници, при това с много години… Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира. Откажете ми — и сънищата, които споделихте миналата нощ, ще се сбъднат наяве. Децата ви ще паднат от небето, а останалите от вас, двама по двама, ще се хвърлят в океана. И когато тази буря свърши, този остров ще стане досущ като остров Роаноук. Пустеещ… и обезлюден. Давам ви половин час. Обсъдете въпроса… нали затова са градските събрания? А после…
Той замлъква. Камерата вече ни го показва в екстремно близък план.
ЛИНОЖ: … Вземете решение.
ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ.
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
113 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ — НОЩ.
Бурният вятър продължава да вдига вихрушки от сняг във въздуха, но поне снеговалежът е престанал. Бурята на века — онази, която е дело на Майката природа, а не на Линож — е приключила.
114 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА НЕБЕТО — НОЩ.
Облачността започва да се разкъсва и да намалява. Този път, когато пред нас се появява пълната луна, нищо не я скрива от очите ни.
115 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА КОРИДОРА.
Надничаме вътре в залата през остъклената двукрила врата и в долната част на кадъра се вижда надписът: ВЯРВАМЕ В БОГ И ЕДИН В ДРУГ.
Междувременно Роби Бийлс изпълзява изпод масата (косата му все още е разчорлена), изправя се и тръгва бавно към катедрата.
116 СЦЕНАТА Е ПРЕМАХНАТА ОТ РЕЖИСЬОРА.
117 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — НОЩ.
(Режисьорът трябва да монтира материала, който следва, по такъв начин, че да изглежда като едно неразривно, единно цяло.)
Роби достига до катедрата и оглежда мълчаливата, затаила напрегнато дъх зала. Под него, на скамейките от първия ред, седи Майк — наглед е спокоен, но от него струи напрежение като от високоволтов кабел. От едната му страна е Хач, а от другата — Моли. Майк я държи за ръката. Тя го наблюдава с угрижен поглед. Зад него, на втория ред скамейки, са Люсиен, Сони, Алекс и Джони. Самоназначеният му конвой. Ако Майк се опита да се намеси в процеса по вземане на решение, те мигом ще го удържат.
В дъното на залата, където спят децата, се забелязват повече възрастни от преди. Към седящата до Сали Тавия се е присъединила Урсула; до Хари вече стоят и Анди, и Джил, а Джак се е приближил до Анджи, която не се отделя от Бъстър… макар че, когато Джак се опитва да прегърне жена си през рамо, тя хладно се отдръпва. Както Рики Рикардо би казал: „Дължиш ми обяснение за туй-онуй, Джаки“. Мелинда седи до Пипа; Сандра — до Дон. Линда Сейнт-Лиер стои до Хайди, а Хенри и Карла Брайт са приседнали на ръба на креватчето на Франк, сплели ръце. Точно в момента обаче вниманието на родителите е насочено не към хлапетата, а към Роби Бийлс, самоназначения председател на събранието… както и към съгражданите им, които ще решат съдбата на собствените им рожби.