Кралят на зимата

Първите атаки донесоха на франките само нещастия. Те намериха път през пясъка и нападнаха главната порта, но бяха отблъснати и оставиха много убити. На следващия ден те атакуваха нашата част от стената, отново без успех. Но този път те останаха твърде дълго и голяма част от войската им бе откъсната от сушата от придошлата вода. Някои се опитаха да прецапат до континента и бяха удавени от прилива, други останаха на пясъчната ивица под нашите стени, която все повече се стесняваше. Тези франки бяха избити от наши копиеносци начело с Блейдиг, старейшината, който ни беше довел в Беноик и който сега беше водач на ветераните на кралството. Излизането на Блейдиг извън градските порти беше пряко нарушение на заповедта на Ланселот да стоим зад стените на града. Но убитите франки бяха много и Ланселот си даде вид, че сам е дал нареждане за атаката, а по-късно, след смъртта на Блейдиг, той дори започна да твърди, че лично е предвождал набега извън крепостните стени. Филите съчиниха песен, в която разказваха как Ланселот задръстил залива с мъртви франки, но истината беше, че Ланселот си стоя в двореца докато Блейдиг въртеше меча. След това дни наред вълните полюшваха телата на франкските воини край острова, а гларусите имаха богата трапеза.

Тогава франките започнаха да строят надежден понтон. Те отрязаха стотици дървета и ги наредиха върху пясъка. Накараха робите си да донесат скални отломъци и да ги поставят върху трупите. Но приливите в широкия залив на Инис Трийбс идваха с голяма сила, понякога приливната вълна стигаше до четиридесет стъпки височина. Морето разбиваше новия понтон, всеки път, когато прииждаше, и оставяше пръснати из залива трупи, когато се оттеляше. Но всеки път франките донасяха нови дървета и нови камъни, за да закърпят понтона. Те бяха пленили и превърнали в роби хиляди хора и не ги беше грижа колко от тях щяха да умрат по време на строежа на новия път. Понтонът напредваше все повече, а нашите провизии ставаха все по-малко. Нашите лодки продължаваха да ходят за риба, а понякога носеха зърно от Брослианд, но франките също се сдобиха с лодки и след като плениха две от нашите рибарски лодки и изкормиха заловените рибари, другите не искаха вече да излизат в морето. Поетите на върха на хълма, които се разхождаха важно с копията си, разчитаха за прехраната си на богатите складове на двореца, но ние, воините, ровехме по скалите за рачета, ядяхме миди или пък задушени плъхове, които ловяхме в нашия склад, пълен с кожи, сол и пирони. Но ние не умирахме от глад. Имахме върбови капани за риба, които залагахме под скалите и почти винаги имаше по някоя и друга рибка в тях, въпреки че при отлив франките изпращаха отреди да разрушават капаните ни.