Часовникът на Пандора

— Ами аз… смятам, че не е зле да пробваме да се свържем с него чрез световните медии. Все някой на борда ще слуша „Гласът на Америка“. Ще съобщим на аварийната честота.

— Добре, да се залавяме за работа! Нека помогнем на тия клети хора да се приземят някъде, преди да ги е сполетяло нещо по-страшно! — плесна с ръце президентът и се обърна към генерала от ВВС: — Бил, ти и маршал Томасън направете всичко възможно, за да върнете самолета на Канарските острови или на друго безопасно място. Ако междувременно откриете и най-малката улика за това кой го нападна, искам да ме уведомите незабавно. И последно, генерале… — замълча той многозначително. — Гледай да не остава нищо черно на бяло от предишните заповеди… Знаеш какво имам предвид!

— Да, сър — кимна генералът.

Още преди президентът да си тръгне, Джонатан Рот зае позиция в дъното на кабинета и придърпа един от сътрудниците на президента.

— Трябва спешно да говоря с Лангли. Линията в заседателната зала сигурна ли е?

— Да, сър. Последният телефон на голямата маса.

Рот влезе в съседната зала, вдигна слушалката и набра съответния номер в Лангли. Когато Марк Хейстингс се обади, червената лампичка на апарата замига, което потвърждаваше, че линията е засекретена.

Рот заби поглед във вратата, сниши глас и обясни на Марк какво се е случило.

— Свържи се с нашия човек по сателита и му предай веднага да прекрати мисията. Задачата му е изпълнена. Кажи му да се покрие някъде и да се яви на уреченото място в уречения ден и час. Побързай! Поискай да ти потвърди, че е разбрал.