Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Полковникът се опита да прикрие притеснението си, когато ескорт от президентски съветници го въведе в Отдела за екстремни ситуации. Джонатан Рот вече се бе настанил на масата в очакване, а за президента съобщиха, че ще се забави с пет-десет минути. Уебстър седна неловко на предложения му стол, отвори оръфаното си куфарче и извади няколко увеличени снимки на вируси, направени с електронен микроскоп и изпратени по факс от Военното разузнаване в Германия.
— Господа — започна той, — въпреки че все още има някои недоизяснени противоречия между експертите, преобладаващото становище сред епидемиолозите, работещи по случая, е, че си имаме работа с вирус, който се предава само чрез плазма. Иначе казано, макар и наистина да става дума за патоген от четвърта степен, той не може да се разпространява по въздуха.
Съветникът по външната политика се надвеси над масата и придърпа две от снимките към себе си.
— Това ли е въпросният патоген?
— Да. Тези снимки са на вируса, изолиран от двете жертви в лабораторията в Регенсбург, Бавария. Той е твърде сходен с друг познат вирусен патоген, за който досега не е открита нито ваксина, нито лечение, но за разлика от него баварският се предава само посредством телесни течности, най-често когато кръв от заразения попадне в раничка или в слизестата тъкан на друг човек. Нямаме основание да приемем, че болният може да издиша инфекциозните частици в такова количество, че да зарази и околните.
— Какво ще рече това на по-прост език? — попита Рот.
— Почти е изключено професорът да е заразил някой на борда, ако не е бил в пряк контакт с него. Дори и при пряк контакт вероятността от предаване на инфекцията е минимална, стига кръвта на Хелмс да не е попаднала в кръвта на другия.
— Но няколко души са му правили дишане уста в уста — отбеляза съветникът по външната политика. — Това не е ли достатъчно?
— Теоретически е възможно да са се заразили, но на практика — едва ли. Естествено, бих искал поне за четири дни да поставим всички в самолета под карантина, на първо време обаче е по-важно да отделим хората, които са се допирали до професора. За останалите рискът е почти равен на нула.
Рот се стъписа.
— Защо сте толкова убеден?
— Не сме абсолютно сигурни, сър, но медицинският екип в Рейкявик вече изследва белите дробове на професора и не откри следи от вируса в алвеолите, което означава, че той надали е могъл да издишва вирусни частици във въздуха.
Полковникът огледа присъстващите и продължи, натъртвайки на всяка дума:
— Доколкото разбирам, военните са получили заповед да унищожат самолета. Ще ви кажа направо. Подобно решение не е оправдано от медицинска гледна точка. Препоръчвам ви — на вас и на президента — заповедта да бъде отменена незабавно. Единствената наложителна мярка е да поставим хората на борда под карантина за необходимия брой дни. С всичко останало ще се оправим без сериозни проблеми.
Съветниците на президента веднага му докладваха спешната информация и съобщиха на Пентагона да отмени нарежданията си по отношение на „Куантъм“-66.
— А уведомихте ли капитана? — попита президентът.
Високопоставените сановници взеха до един да клатят глави и да се озъртат неловко. Дори Джонатан Рот, който на предишните сбирки все гледаше да се обади пръв, сега се бе умълчал — имаше вид на човек, изпаднал в шок. Най-накрая един генерал от Военновъздушните сили набра смелост да признае:
— Сър, опитваме се да се доберем до него, но откакто самолетът излетя от Тенерифе, всички радиовръзки са прекъснати. Дори „Куантъм Еърлайнс“ още не са успели да разговарят със собствения си пилот.
Президентът погледна към Рот, който вглъбено изучаваше комуникационното табло в ъгъла на стаята.
— Джон, според тебе възможно ли е той да има връзка с нас, но нарочно да не се обажда?
Рот постави ръка на гърдите си и бавно и продължително се изкашля. Панически обмисляше настъпилите усложнения. Никога не бе предполагал, че ще се стигне дотук! Беше толкова сигурен, че…
— Джон? — настоя президентът.
Рот надигна глава и разчекна устните си в усмивка.