Света троица [Войните на Розите-2]

— Милейди — рече той накрая, — не, не бих ви посъветвал това. Имаме време — и имаме пет хиляди мъже. Лорд Бъкингам, барон Грей и аз сме достатъчно добра защита за краля на бойното поле. Въпреки това, ако решите да заведете сина си и крал Хенри на безопасно място, ще бъда по-щастлив. Така както стоят нещата, не бих се наел да предсказвам резултатите от всичко това. Солсбъри и Уорик сигурно вече са тръгнали на север. Не знаем колко време са останали в Лондон и дали са отишли до старите си имения за нови попълнения във войските си. Не знаем колко са, нито какво е качеството на хората им, макар че очаквам да е ниско. Срам ме е да го предложа, но пък Кенилуърт е само на трийсет мили оттук. Не бих се притеснявал толкова, ако знаех, че кралското семейство е в безопасност.

Преди Маргарет да успее да отговори, барон Грей влезе в шатрата зад гърба на Егремонт и се поклони дълбоко на кралицата. Той беше по-възрастен от сина на Пърси и му кимна едва забележимо за поздрав. Маргарет не знаеше дали лорд Егремонт е наясно с домогванията на Грей. Каквато и да бе причината, нито един от двама им не беше открил нещо особено, което да хареса у другия.

— Ваше Височество, лорд Егремонт, съгледвачите ми рапортуват за силите на Уорик и Марч — той спря за секунда, изчислявайки мислено докъде може да са стигнали за времето, което бе отнело на вестоносците му да се върнат с новината. — Те са на около… десет мили на юг и се придвижват бързо. Ще ми даде ли крал Хенри своите заповеди?

Независимо от шока при тази вест тя хвърли през рамо поглед към Хенри, седнал зад нея на един диван в задната част на шатрата. Очите му бяха отворени, беше облечен с ризница, готов за бойното поле, но не помръдна и не им обърна внимание. По лицето на Грей бързо премина сянка на неудоволствие, а кралицата отмести поглед от него. Дошъл бе да служи на крал, който се беше възстановил от слабостта си. Наместо това завари едно замаяно дете, което въобще не разбираше какво става около него.

Маргарет усети раздразнението на барона и заговори по-остро, отколкото възнамеряваше.

— На десет мили ли? — погледна към Егремонт и видя, че той е изумен не по-малко от нея. — Колко са, лорд Грей? Имате ли някаква идея?

— Осем до дванайсет хиляди, Ваше Височество. Някои в пълно снаряжение, повечето без него. Момчетата ми говорят за тълпа, предвождана от горе-долу свестни войници.

— В такъв случай, милорд, няма промяна в заповедта ви. Защитавайте краля. Дръжте фронта. Това достатъчно ясно ли е?

Грей стисна мускулите на челюстта си и кимна сковано. Хвърли още един поглед към седналата фигура зад тях, чиито доспехи блестяха в сенките.

— Да, милейди. Съвсем ясно е. Благодаря ви — рече той, завъртя се кръгом и изчезна, погълнат от слънчевите лъчи.

— Гадно старо копеле — промърмори под нос Егремонт. Той все още размишляваше как може да устои на подобна многочисленост, докато със зареян поглед дъвчеше долната си устна.

— Е, Томас — попита Маргарет. — Какво да правим? Да накарам ли да доведат Бъкингам?

— Много по-близо са, отколкото очаквах, милейди — отвърна той. — Сигурно са форсирали по Големия северен път и почти не са губили време в града. Със сигурност ще са уморени и това е за добро. Но числеността им… — гласът му заглъхна и той пак поклати глава. — Тази войска е почти до нас. Сега няма да има време брат ми да доведе хората си, нито Ексетър или Съмърсет, или пък който и да е друг. Освен ако не пристигнат през следващия един час, ще имаме само тези, дето са тук в момента — и, милейди, те не са достатъчно — прииска му се да викне обратно Грей, за да чуе каква част от приближаващата армия е на кон. Направи отчаян жест с ръка във въздуха и размисли набързо. — Трябва веднага да се махнете, Ваше Величество. Вземете сина си и съпруга си и тръгвайте за Кенилуърт.