Прагът на вечността [bg]

— Не можем да определяме външната си политика на основата на възможните реакции на западните вестници — отвърна Наталия.

— Предполагаше се, че тази операция е свръхсекретна — каза Филипов. — Но американците разбраха за нея. Всички знаем кой отговаряше за сигурността. — Имаше предвид Димка. — Защо този човек седи тук? Не трябва ли да бъде разследван?

— А може да е виновна сигурността на армията — каза Димка. Филипов работеше за министъра на отбраната. — Когато узнаем как се е разкрила тайната, тогава и ще можем да решим кой трябва да се разследва.

Знаеше, че това е слаб отговор, но все още нямаше представа какво се е объркало.

Филипов смени тактиката.

— На тазсутрешния Президиум КГБ ще съобщи, че американците силно са ускорили мобилизацията във Флорида. Железопътните линии са задръстени с влакове с танкове и артилерия. Хиподрумът в Халандейл е зает от Първа бронирана дивизия и хиляди войници спят на трибуните. Фабриките за боеприпаси работят денонощно и произвеждат патрони, за да могат техните самолети да покосяват съветските и кубинските войски. Бомби с напалм…

— Това също се очакваше — прекъсна го Наталия.

— Но какво ще правим ние, когато те нахлуят в Куба? — продължи Филипов. — Ако отговорим само с конвенционални оръжия, не можем да победим: американците са твърде силни. Ще отговорим ли с ядрени оръжия? Президентът Кенеди заяви, че ако от Куба бъде изстреляна и една ядрена ракета, той ще бомбардира Съветския съюз.

— Не може да го е казал сериозно — възрази Наталия.

— Четете докладите на разузнаването на Червената армия. И в момента американските бомбардировачи обикалят около нас! — Филипов посочи тавана, все едно, ако погледнеха нагоре, можеха да видят самолетите. — Имаме само два възможни изхода: международно унижение, ако имаме късмет, и ядрена смърт, ако нямаме.

Наталия млъкна. Никой около масата нямаше отговор на това.

Освен Димка.

— Другарят Хрушчов има решение — обяви той.

Всички го погледнаха изненадано.

— На днешното заседание — продължи той — другарят Хрушчов смята да направи предложение на Съединените щати. — Настана мъртва тишина. — Ние ще демонтираме нашите ракети в Куба…

Беше прекъснат от реакциите на всички около масата — от шумно поемане на въздух, от изненада до възгласи на негодувание. Той вдигна ръка за тишина.

— Ние ще демонтираме нашите ракети в замяна на гаранция за онова, което сме искали през цялото време. Американците трябва да обещаят да не нападат Куба.

Трябваше им малко време да смелят това.

Наталия разбра най-бързо.

— Това е блестящо — каза тя. — Как може Кенеди да откаже? Така би признал намеренията си да нахлуе в една бедна страна от Третия свят. Цял свят ще го заклейми като колониалист. И той ще докаже правотата на нашето мнение, че Куба има нужда от ядрени ракети, за да се защитава. — Тя беше най-умна от всички тук, а също и най-хубава.