В капана на времето [bg]

— Ако се съди по това, което херцогът твърди, че е научил от херцогинята, явно е съгласна. Банята ми готова ли е?

Като придържаше завивката към себе си, той се заклатушка от леглото към ваната и влезе вътре. Пусна завивката и седна бързо, но все пак недостатъчно бързо.

— Enorme! — възкликна прислужницата и се прекръсти.

— Cést tout — отвърнах аз. — Merci bien. — Тя сведе очи, изчерви се и се изниза от стаята.

Щом вратата се затвори след, Джейми се отпусна във ваната. Като се имаше предвид колко усилия бяха нужни, за да се напълни тази вана, редно беше човек да ѝ се наслади. Брадясалото му лице изрази крайна наслада, докато той се потапяше все повече в димящата вода и кожата му се зачервяваше. Беше затворил очи, влага лъщеше по високите широки скули и по вдлъбнатините под очите.

— Сапун? — попита с надежда и отвори очи.

Взех един калъп и му го подадох, после седнах до ваната. Гледах го как се сапунисва прилежно, подавах му изтривалката и пемзата, с която усърдно изтърка лактите и петите си.

— Джейми — рекох накрая.

— Да?

— Не искам да оспорвам методите ти и се разбрахме, че може да си позволиш някои волности, но… ти наистина ли трябваше да…

— Какво, сасенак? — Спря да се къпе и ме погледна настойчиво.

— Ами, да… — Бях се изчервила почти като него, но не заради топлата вода.

Една голяма мокра ръка легна на рамото ми и влагата бързо попи в тънкия ми ръкав.

— Сасенак, какво си мислиш, че съм направил?

— Ами… — Не можех да откъсна очи от белезите по бедрото му. Той се засмя, но като че ли не му беше особено забавно. — О, вие, що нямате вяра! — възкликна сардонично.

Отдръпнах се от ваната.

— Когато съпругът ти се прибере нахапан и надран, смърдящ на парфюм и признае, че е прекарал нощта в бардак…

— И добави, че само е гледал?

— Тези белези не са от гледане! — сопнах се и стиснах устни. Чувствах се като ревнива глупачка, но не ми пукаше. Бях се зарекла да приемам всичко спокойно, като светска жена, казвах си, че му имам пълно доверие и че това няма как да се избегне съвсем. Дори нещо да се беше случило…

Пригладих мокрото петно на ръкава си, студът се просмукваше през него. Опитах се да заговоря по-лековато:

— Или може би това са белези от достойната битка, която си водил в името на честта си? — Лековатият тон не ми се удаде. Трябваше да призная, че прозвуча доста ехидно, но вече не ми пукаше.

Джейми присви очи и като че ли щеше да отвърне. Пое си дъх, после явно размисли и рече спокойно:

— Да. — Взе да рови между краката си, накрая извади сапуна и ми го подаде. — Ще ми помогнеш ли да си измия косата? Негово Височество ме оповръща в каретата на връщане.

Поколебах се, но приех маслинената клонка, поне засега.

Усещах солидната извивка на черепа му под гъстата сапунисана коса и издутините на белега на тила му. Забих здраво пръсти в мускулите на врата и той се отпусна в ръцете ми.