![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
Принц Сергей е този, който слага началото на тази история, в драматургично и белетристично отношение той е този, когото обикновено наричаме „осъществител“, и причината той да го направи „осъществимо“ няма нищо общо с истинската история за носа на Пинокио. Неговите мотиви били много лични, а намеренията му по-благородни, отколкото би могло да се предполага, че съществуват у един истински мъж като него. В онези части от историята, в които се разказва за любовта му към Анна Мария, тя също ще завърши щастливо за всички, които участват в нея. За Анна Мария Франческа и за него самия, за бабата и майката на Анна Мария, за нейните петима братя и сестри, както и за обичния ѝ баща.
Не на последно място за обичния ѝ баща. Наистина ще мине близо една година преди тя да се върне във Флоренция, което е няколко месеца повече, отколкото Сергей му е споменал, когато бащата им дал своята благословия преди отпътуването. За това, че на път към Флоренция те също така използвали възможността да се оженят тайно, той научава от телеграма, която пристига в дома му само една седмица преди тях, и ще мине още месец, преди той да разбере, че тя чака дете. И все пак, когато те слизат от влака, той вече им е простил, и на двамата, и ги посреща с отворени обятия.
Какво друго би могъл да направи? Дъщеря му е по-красива от всякога и в очите ѝ той вижда, че животът, който тя сега живее, е по-близо до нейните представи от онзи, който е живяла, преди да замине една година по-рано.
Анна Мария Франческа ди Бионди е една много красива млада жена. Далеч по-красива от всички останали жени, които принц Сергей е срещал през живота си. Тя е много талантлива жена, която говори няколко езика. Освен това е изключително музикална. Има красив глас, едновременно мек и плътен мецосопран, който без видими усилия покрива целия регистър, който изпълнението на избраното от нея произведение изисква. Тя свири на няколко инструмента и може, когато е необходимо, с най-голяма лекота да си акомпанира както на пиано, така и на китара и мандолина.
Тъй като Сергей обещал да я представи в царския двор, тя също така носи със себе си подаръци от родината си за децата на императора. Ветрила от най-тънката оризова хартия, шалчета от най-фината италианска коприна, изкусно изработени венециански маски за пролетните балове, дарове за четирите дъщери Олга, Татяна, Мария и Анастасия.
За малкото им братче Алексей, бъдещият цар, който бил само на три години, тя обаче носела един по-личен дар. Общо около четирийсет броя от флорентинското списание „Джорнале ди бамбини“, излезли между 1881 и 1883 година. Приказката за Пинокио, цялата богато илюстрирана история за малкото момченце, чийто нос започвал да расте, веднага щом излъжело. Приказката от нейното собствено детство, която обикнала, когато била точно толкова голяма, колкото Алексей. В мислите си започвала да му я чете на глас, дълго преди да слязат от влака на гарата в Санкт Петербург.
Алексей, бъдещият цар, който е другият главен герой в истинската история за Пинокио и неговия нос.
81
„Какъв невероятно досаден кучи син“, отсъди наум Бекстрьом, като този, когото имаше предвид, беше неговият домакин Йегура, който изглеждаше обсебен от думите, леещи се като неспирен поток от добре смазаната му уста.
„Един обикновен полски амбулантен търговец си е чист аутист в сравнение с този човек“, продължи мислите си Бекстрьом, а що се отнася до трудната дума, той я беше научил на една от онези полицейски конференции, които имаше обичай да посещава веднага щом се зададеше краят на седмицата. Понякога той самият я използваше по време на разпити с бандитите, които държаха устата си затворена през цялото време. Няколко пъти това дори проработи, тъй като бандитът се опитваше да разбере какво е това вербално посегателство, на което разпитващият го току-що го е подложил, и отваряше устата си единствено по тази причина. Макар че с Йегура беше точно обратното и усилията му отиваха на вятъра, защото без значение какви слова подбираше, не можеше да се вреди да каже и думица.
Затова през последните петнайсет минути той просто слушаше с половин ухото, като обръщаше внимание предимно на коняка си и се опитваше да се съсредоточи върху кафявия плик, който, естествено, в по-малка или по-голяма степен му беше обещан. Въпреки че в действителност той би следвало да благодари за храната, да стане и да си излезе от там. Вместо това беше яхнал куция охлюв и очевидно се движеше в обратната посока на тази, която водеше към целта. Жертва на своята прекомерна толерантност и искрено желание винаги да угоди на всички, които искаха това от него, помисли си Бекстрьом, който вече започваше да чувства леко раздразнение от начина, по който Йегура го използваше.