Без светлина [bg]

— Права си — отвърна Грейвър. — Вярно е, и такива неща се случват. Ала рядко. Достатъчно рядко, за да не го приемем съвсем сериозно в случая. Бих искал да повярвам в това, но…

— А в какво вярваш, Маркъс? Според тебе какво всъщност върши Дийн? — Използването на малкото му име изненада Грейвър и изостри вниманието му. — Нима ти — Маркъс Грейвър, не капитан Грейвър — напълно си отхвърлил факта, че може погрешно да тълкуваш това, което става?

Грейвър едва се сдържа да не отвърне веднага, нещо неутрално, блудкаво — и неискрено. Двамата впериха поглед един в друг. Тя не премигна. Изражението й не подсказваше нищо предизвикателно. Просто беше задала един искрен въпрос, очаквайки той да даде както на нея, така и на себе си, искрен отговор.

— Не — най-после рече той, отпускайки се на стола. — Не съм го отхвърлил. И точно по тази причина може би трябваше да прехвърля случая на някой друг. — Той млъкна, но и тя не каза нищо. — Дори пред себе си не съм признал какво върша. Не, все още не съм повярвал. Но ако е вярно — замислено добави, гледайки речния камък, — ако той се е окалял… тогава лично аз искам да се заема с въпроса. Струва ми се, че би било проява на малодушие, дори може би жестоко от моя страна, ако оставя някой друг да го поеме. Ако се окаже нещо наистина ужасно, точно аз трябва да се разправям с това. Искам да кажа, съвсем не служебно, а на лична основа, аз трябва да бъда този, който да дръпне шалтера.

Самият той се изненада от думите си. Божичко. Доста мрачно прозвучаха.

Тя продължи да го гледа втренчено и замислено, сякаш не го виждаше.

— Не знам дали бих действала по същия начин — рече тя, — но те разбирам какво искаш.

— Какво искам ли?

— След преживяното… с жена ти — тя го погледна право в очите, сякаш му казваше, че вече няма намерение да избягва неумолимите факти, личните въпроси — не се учудвам, че искаш да държиш здраво в ръцете си решението на този проблем.

— Защо мислиш така? — Усещаше, че тя намеква за нещо.

— Ако предадеш случая на някой друг, то би означавало още една връзка да се стопи пред тебе, без да можеш да направиш абсолютно нищо. Разбирам защо искаш да участваш в това, въпреки че толкова много те боли.

Грейвър занемя от нейните думи. Подобна мисъл изобщо не би му хрумнала. Дали наистина имаше основание? Нима нещо толкова дълбоко лично, като напускането на Дор, би могло да повлияе върху начина, по който води това разследване? Съвсем неволно Лара отново бе засегнала причината за най-голямото му безпокойство. Може би заради Дор и несполучилия му брак или заради взаимоотношенията му с Дийн Бъртъл и настоящия случай, или дори заради отношенията му със самата нея, проблемът за самозаблудата натрапчиво тормозеше Грейвър и той се запита дали Лара бе разбрала до каква степен това непрекъснато го занимаваше.

На вратата се почука и Пола бързо влезе, последвана от Нюман.