![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Във въображението й съвсем ясно изплува картина на безпомощните, но много добродушни тайландци, стигнали до задънена улица, а тя, обляна в сълзи, се качва на самолет за Швеция пет дни по-рано от очакваното. Във вечерните издания излизат една-две кратки бележки за случилото се, вкъщи приятели и познати се обаждат да й изкажат съболезнования.
От какво се нуждае, за да осъществи намерението си?
От нож и лопата. И двете сечива може да купи в Тайланд, а не се съмняваше, че почвата там е рохкава и лесна за разкопаване.
Представяше си и самото престъпление. Забива ножа в гърба му, докато се разхождат нощем. А защо направо не го дръпне под някоя палма със съблазнително предложение? Ще изохка, ще я изгледа изумено (и шокирано — надяваше се Кристина), а от раната ще бликне кръв. После още няколко удара с ножа, един час копаене и накрая очистваща баня в морето.
Толкова просто. И толкова освобождаващо.
Лейф Грунт уреди на сина си едноседмичен опознавателен престой в магазин от веригата „Консум“ в Упсала, защото смяташе, че през тази потискаща есен момчето се нуждае от смяна на обстановката. И класният ръководител, и консултантът по професионално ориентиране в училището подкрепиха идеята. Кристофер — също, макар и с обичайната си пасивност.
Но след като изпрати сина си на гарата в ранния следобед на 27 ноември — събота, — качи се в колата и пое обратно към улица „Стокрусвеген“, Лейф Грунт усети как в гърлото му заседна буца. Навън валеше ситен дъжд. Очакваше го празна къща: нямаше го нито Кристофер, нито Хенрик. Нямаше я дори Ева. По съвет на брадатия си психотерапевт тя предпочете да остане в санаториума и през последните два уикенда от лечебния курс. Явно според лекаря престоят вкъщи не й се отразяваше добре. Макар да не знаеше в подробности как точно протича терапията на съпругата му, Лейф Грунт смътно осъзнаваше, че преценката на лекарите относно уикендите е съвсем правилна. Досега Ева не бе показвала признаци на въодушевление в петък, когато си идваше у дома, а на тръгване — в неделя следобед — изобщо не се колебаеше дали да остави мъжа си и сина си пак сами. Тя наистина не изказваше чувствата си, но Лейф оставаше по-скоро с впечатлението, че се прибира в санаториума с желание, или поне подозираше нещо такова. Дали триседмичната раздяла няма да я вразуми? Навярно тези двайсет дни без разбитото й семейство бяха необходими, за да я отрезвят.
Ала най-вероятно това нямаше да се случи. Лейф Грунт не се самозалъгваше. През последните дни пред очите му все по-често изникваше надписът от ковьорчето над леглото на старата му баба, който той като дете всеки път се опитваше да прочете:
Всеки ден идва със своите грижи.
„Тези мъдри думи са добра опора в тежък миг — помисли си Лейф Грунт. — Макар да не звучат оптимистично.“
Така или иначе нещата бяха такива, каквито бяха. Предстоеше му да прекара цяла седмица сам в къщата. Докато шофираше под засилващия се сив дъжд по познатите му до болка улици, Лейф Грунт се напъваше да си спомни кога за последно му се бе случило такова нещо.
Явно много отдавна. Преди цяла вечност. Но никога не бе оставал сам за по-дълго от няколко часа, най-много един следобед.
Буцата в гърлото беше съвсем обяснима. Лейф Грунт винаги бе упреквал мислено хората, които се смятат за жертви, обвиняват обстоятелствата и си присвояват правото да бъдат огорчени. Но в момента се намираше на крачка от заплахата да изпадне в същото състояние. Затрудняваше се да открие оптимистичен ъгъл, от който да погледне под разрез положението си. Чувстваше се сполетян от беда. Без съмнение. Семейството му щеше да се разпадне всеки момент. Всичко започна с изчезването на Хенрик и нещата продължаваха да се влошават все повече. Изминала беше едва година. Лейф Грунт никога не си бе представял, че подобно нещо може да се случи; че изобщо се вмества в рамките на възможното. Понякога се оказваше безсилен да прогони въпроса как ще изглежда семейството им след още една година, ако всичко продължава да се срива със същите темпове. А след две?
Същевременно изпитваше угризения. Не разбираше защо. Та нали не беше виновен нито за изчезването на Хенрик, нито за психичното заболяване на Ева, нито за залитанията на Кристофер?
И въпреки това съвестта го глождеше. Навярно епископ Туту или който там го бе казал, имаше право: „Който има сили, е длъжен да продължава да бъде силен.“
Ами ако силите му се изчерпят?
Спря колата на рампата пред гаража, както винаги. Беше го правил хиляди пъти. Слезе и бързо се насочи към входната врата. „Да бях оставил лампите светнати, за да замаскирам пустотата.“ Да замаскира пустотата? Откъде му хрумваха подобни изрази? И неговите мисли звучаха объркано. В главата му се появяваха необичайни думи. Сякаш идваха от тайно хранилище вътре в него, в което никога не бе надничал. Защото не му се бе налагало.