Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Той протегна ръка и нежно я положи върху корема й. После започна да я поглажда. Коремът й все още беше плосък, но тялото й бе толкова меко и той продължи да я гали, разтвори пръсти, за да докосне тазовите й кости и се наведе да целуне едно местенце, което беше оградил с пръсти. Плъзна ръце малко по-надолу, докато дланите му се спряха върху къдравите червени косъмчета. Целуна я, после я погали с език. Чудеше се колко ли време щеше да издържи така, без да умре. Пръстите му я помилваха и разтвориха едновременно. Той вдигна глава и се загледа в тази нежна, набъбнала плът.
— Ти си най-красивото женско създание на света — призна й той, а топлият му дъх погали плътта й. И макар че едва бе започнал да я докосва, тя цялата се изви нагоре.
Той се засмя тихичко и прилепи устни към нея.
— Джеймс!
— Х-м-м — отвърна той, без да вдига глава.
Тя имаше толкова сладък вкус — вкусът на Джеси и на уханния сапун, който използваше. Страстта вече го побъркваше, но той знаеше, че трябва да се въздържи още малко. Ами ако все пак влезе в нея точно сега, само този път? Не, трябваше да изчака, трябваше да направи всичко както трябва. Не разбираше обаче как беше възможно сега да я желае дори повече, отколкото я желаеше преди три месеца.
Гърбът й се изви нагоре, той усети как пръстите й се вкопчиха в косата му, в раменете му и тя шепнеше с тих, пресипнал глас:
— О, моля те, Джеймс, моля те, моля те…
Тогава той натисна по-силно и започна да я дразни с език, прониквайки все по-навътре. Когато плъзна средния си пръст в нея, тя извика. Този вик го накара доволно да изстене. Тя беше тясна и пръстът му започна да я разпъва. Той стенеше, а тялото му се повдигаше на резки тласъци.
Когато усети как удоволствието я взриви цялата, на него му се прииска да извика от радост. Той продължи да я тласка, като се наслаждаваше на нейното удоволствие и знаеше, че скоро, съвсем скоро ще влезе вътре в нея и тогава тя ще бъде тази, която ще му дава и ще се наслаждава на страстта му.
Когато накрая тя попритихна, той вдигна глава, усмихна й се и каза:
— Ето сега, Джеси.
В следващия миг беше между краката й и я държеше вдигната нагоре. Искаше му се да влезе в нея изведнъж, целия, но се постара да не избързва и с всеки следващ внимателен тласък навътре усещаше огромно съпротивление, което сигурно означаваше болка за нея. Но не можеше, не искаше да спира, вече не, за нищо на света. Накрая проникна в нея целият. Най-сетне. Легна върху нея, подпрян на лактите си, и я попита:
— Джеси, как се чувстваш така?
Тя отвори очи.
— Много хубаво, Джеймс. Винаги ми е много хубаво да те усещам. Сякаш си част от мене. Всъщност, ако това наистина е така, тогава искам завинаги да си част от мене.
Тя повдигна бедра, обви крака около гърба му и той се отдаде на страстта си. За негова безкрайна изненада, резките му и силни тласъци я накараха да потрепери под него и той усети тези вибрации около собствения си орган — те го всмукваха още по-навътре, притискаха го още по-плътно. Той протегна ръка между телата им, докато все още беше в състояние да мисли, и отново я докосна там. Тя извика силно и той продължи да я масажира с пръст, за да може отново да й достави огромно удоволствие. Когато тя стигна до своята кулминация, той също се изпразни.
— О, скъпи… — целуна го Джеси по рамото и го притисна към себе си. — Скъпи, скъпи мой…
Той я целуна по ухото.
— Джеймс, преживях удоволствието два пъти. Това сигурно не е много нормално.
— Добре, повече няма да правя така.
Тя го захапа по носа.
— Не съм се смутила чак толкова.
Тя се намръщи шеговито, сключи ръце зад гърба му и го притисна с все сила до себе си. Той беше много тежък и й беше доста трудно да диша нормално, но сега това нямаше значение.
— Всички ли жени могат да получат такава награда, каквато получих аз тази нощ?
— Не.
— Значи съм по-специална?
Той я близна по възглавничката на ухото.
— Един мъж трябва да прави нещата както трябва — каза той и пак я гризна по ухото. — Някои мъже просто не ги интересуват усещанията и желанията на партньорката им, други пък не знаят какво да направят, а тъй като жените рядко са наясно с това какво точно им доставя удоволствие, не се получава нищо. Можеш ли да си представиш да прекараш всичките ти останали нощи с мен, без да ти доставя абсолютно никакво удоволствие? Или то да бъде непълно?
— Не. Можем ли вече да правим това всяка нощ? — Тя го целуна по рамото и в същото време го притисна към себе си. — Знам, че се отдръпваше от мен през последните две нощи заради кошмарите, но, моля те, Джеймс, не го прави повече. Ако ли пък продължиш да го правиш, ще настоявам да тръгнем незабавно за Окракоук, а смятам, че компанията ни все още няма готовност за това. И все пак скоро… Ами съкровището на Черната брада? Само си представи! Скъпоценности, цял тон скъпоценности, и всичките ще бъдат наши. Ще станем толкова богати, че ще можем да купим цял Мериланд. — Тя прихна да се смее и той й се ухили.