Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Точно така — каза Джеси. — Стария Том ме оставяше да му чета на глас част от дневника на Валантайн. Благодарение на него знам доста за това как са живели в тази колония. Сигурна съм, че онова, което им се е случило, трябва да е описано някъде към края на дневника. Мисля си, че мога дори да се прочуя, ако публикувам нейния дневник и представя своите изводи.
— Това също го обмисляхме, Джеси — отвърна Спиърс. — Дори само заради него си заслужава да се направи нещо. И все пак — всичко по реда си. Онова, което искаме да направим сега, е първо да стигнем до остров Окракоук и да изровим всички дневници. После ще открием местонахождението на съкровището. Ти пък можеш да продължиш с проучванията си, а ние ще ти помогнем да ги огласиш пред обществото. Мисля, че вече всички сме почти готови да тръгнем на път с някой кораб. В края на краищата не става дума за кой знае колко голямо разстояние.
Маги се развесели и Сампсън лекичко я потупа по красивата й ръка.
— Има още четири парчета плодов пай. Кой би искал да ги изяде? — предложи Баджър.
— Аз съм съгласна с идеята да тръгнем на път — каза дукесата, като се приведе да си вземе още едно парче. — Е — добави тя, — може би не точно утре, но съвсем скоро. Първо аз и Джеси трябва да поръчаме всички мебели, които са необходими за къщата. Когато се върнем, всичко вече ще е почти готово. О, забравих, че някой трябва да се погрижи и за розите. Вече помолих Томас да поразпита, за да ти намери градинар, Джеймс. Не мога да гледам цветята ти така раздърпани и неугледни, а се боя, че няма да имам достатъчно време, за да се погрижа сама за тях.
— Не се притеснявайте, дукесо — взе думата Джеси. — Сега, когато Джеймс и аз получим моята зестра, ще можем да си наемем дори трима градинари. Непременно ще се погрижа, когато следващия път дойдете в Америка, всичко да е така, както сте свикнала да го виждате във вашето имение.
— Джеймс — обади се Маркъс и косо погледна към последното парче плодов пай, — има ли изобщо някаква нужда от нас? Нямаш ли усещането, че за нас двамата ще е най-добре да си вземем багажа и да се върнем в Англия? Че дамите ще могат съвсем сами да се погрижат за всичко?
— Джеймс е много необходим за моето щастие — лукаво изрече Джеси и погледна към съпруга си, който й се усмихна дяволито.
— Мила Джеси, не точно това имах предвид, но може би аргументът ти е достатъчно сериозен.
— Какво ми остава тогава, Маркъс? — Джеймс успя да отмъкне последното парче пред погледа на графа. — Явно моята съпруга ще залинее без мен, ако само тя и дукесата се отправят на пътешествие.
— Никога не бихме ви оставили да се оправяте сами. Прекалено опасно ще бъде за вас — обади се дукесата, приведе се напред и подпря нежните си лакти върху бялата покривка.
— Поръчайте тогава всичко, дукесо — каза Джеймс, и после ще тръгнем. Но първо утре вечер ще отидем на бал при семейство Бланчард, организиран в чест на нас двамата с Джеси. Там всъщност започна всичко, когато Джеси се стовари от едно дърво върху мен… след като, разбира се, вече беше простреляла Мортимър Хаки в крака.
— О, Боже! — възкликна Джеси. — Как мислиш, Джеймс, дали този ужасен тип също ще бъде там?
— Ако е там — отвърна Джеймс, протегна крака напред и ги кръстоса, като междувременно сладострастно сдъвка последното парче и го преглътна — и ако пак ме поглежда заплашително, ти, скъпа моя, можеш направо да го застреляш в градината на Бланчард.
За изненада на всички Джеси не се разсмя заедно с тях. Тя съвсем сериозно кимна с глава и успокоително потупа мъжа си по ръката.
— Няма защо да се притесняваш от Хаки. Той сигурно ми има страх още откакто го прострелях в крака.
Джеймс само завъртя очи. Спиърс каза:
— Точно така, Джеси.
Маркъс също се обади:
— Баджър, сигурно не си се сетил да скриеш поне още едно парче от плодовия най? Джеймс се оказа доста лош домакин. Той напъха последното парче в устата си.
Баджър дари графа със същия умилителен поглед, с който често се обръщаше към Антъни, повдигна крайчето на някаква салфетка и извади изпод нея още едно последно парче.
Бланчард много обичаха Джеймс, но не и неговата майка, така, както изпитваха дълбоки симпатии към Оливър Уорфийлд, но не и към съпругата му или към дъщеря му Гленда. Те с удоволствие решиха да приемат Джеси, още повече когато госпожа Бланчард се увери, че тя вече не носеше панталони и не миришеше на коне. Всъщност съпрузите бяха истински зарадвани, че в дома им се появиха някакви по-интересни хора, и за това господин Бланчард нареди от избата да се изнесат повече бутилки с шампанско.