Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Преди да се кръстосат шпаги или пък някой да избухне в смях, Джеймс стана и протегна ръка:
— Майко, струва ми се, че вече трябва да си тръгваш. Ще дойдеш при нас на вечеря някой друг път. Вземи си довиждане с Маркъс.
— Искам да те видя още по-добър — усмихна се Уилхелмина Уиндам на графа. — Можеш да целунеш ръката ми.
Графът се съгласи.
— А що се отнася до теб — каза тя на дукесата, — няма да те забравя.
— Благодаря ви, госпожо.
— Томас, моля те, доведи каретата на майка ми. Благодаря. Аз лично ще те изпратя, майко.
— Вие двете сте виновни за всичко — заяви Уилхелмина Уиндам на дукесата и Джеси, след което се измъкна от стаята, подпряна върху ръката на своя син.
Джеси не можеше да повярва, че тя върви със залитаща походка, точно като Гленда. Чу я как в малкото антре каза на Джеймс:
— Графът е такъв чудесен човек… Само тя — онова същество с толкова нелепата титла! Дукеса — ама че глупост! Само тя не му е позволила да ни даде онова, което ни се полагаше. Вземи графа и елате при мен някой ден, скъпи Джеймс. Двете жени ги остави. За тях е най-добре да си стоят тук. Повярвай ми.
Джеси погледна към дукесата, която разглеждаше тапицерията на канапето.
— Знаеш ли, Джеси, мисля, че утре ще трябва да отидем до Балтимор и да видим какви мебели има по магазините. Но в интерес на истината, по-добре ще е първо да се посъветваме с Джеймс.
— И аз мисля така. Доколкото познавам Джеймс, той има мнение за всичко. — Джеси въздъхна. — Не мога да повярвам на очите и ушите си. Маркъс направо я унищожи и въпреки това тя го преглътна.
— На мен никой не може да ми устои — скромно вметна графът.
Жена му го погледна, а по устните й заигра усмивка:
— Съжалявам, че го казвам, но Уилхелмина е истинска вещица и най-злата жена, която някога съм виждала. Благодаря ти, че ме защити от гадостите, които бълваше. Що се отнася до Джеймс, забелязах, че той мълчеше и се държеше на разстояние, докато тя не се насочи към теб, Джеси.
— И много добре постъпи. Какво друго можеше да направи? Да я изхвърли през прозореца? Или да я метне от някоя скала? — Маркъс се разсмя, изправи се и лениво се протегна. — Ще изляза малко да се поразходя с някой от конете на Джеймс. — Той целуна съпругата си и потупа Джеси по бузата. — Роднините понякога са истинска напаст — заяви той и излезе от гостната.
— Неговата майка — каза дукесата — също залага големи надежди на него. Тя направо го обожава. Все говори колко бил невинен, колко бил чист по душа. Тя обаче, за разлика от Уилхелмина, е решила, че ние двамата си подхождаме, което е огромно облекчение. Иначе безобразно глези момчетата.
Джеси дълбоко въздъхна:
— Можеш ли да си представиш госпожа Уиндам да гледа до безобразие някое от моите деца?
— Честно казано, не.
— Но какво можем да направим, дукесо? В края на краищата тя е негова майка.
— Горкичкият Джеймс…
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Джеймс остана толкова изненадан, че се спъна в трикракото столче пред креслото, залитна и за малко не се просна на пода. Той размаха ръце, за да запази равновесие, после застана на място, като си търкаше пищяла, ругаеше столчето и гледаше втренчено към жена си. Джеси седеше по турски в средата на голямото легло и разресваше косите си, като разливаше водопад от червени къдрици почти до корема си.
Беше чисто гола.
Гъстата й коса закриваше бялото й тяло като голям шал. Когато тя вдигна ръка, той успя да зърне през косите й едно прекрасно пространство от бяла кожа точно над лявата й гръд.
Джеймс се разтрепери. Тези мимолетни появявания на бяла кожа, която зърваше само за миг тук или там, биха подлудили всеки мъж, и особено мъж, който бе станал съпруг само преди три месеца и който не беше докосвал жена си цели два дни от страх да не предизвика някой от онези кошмари с проклетия Том. На Джеймс му се прииска да скочи върху нея веднага, още в същия миг.
— Боже мой… — Той направи крачка напред.
— Здравей, Джеймс — отвърна Джеси с широка усмивка. — Каква приятна топла вечер, нали?
— Да, и съм много доволен от това. — Той направи още една крачка към леглото.
Тя отметна едно гъсто валмо коса назад от тялото си, за да може старателно да разреши накъдрените краища точно над пръстите си. Докато се занимаваше с това, тя попита:
— Джеймс, ще ме любиш ли, ако ти обещая, че няма да сънувам Стария Том?
— Ами — започна той бавно, — просто се питам дали не е голям риск отново да ти доставям удоволствие. Мисля, че са свързани — удоволствието и твоите кошмари. Макар че ти нямаше никакви лоши сънища първите два пъти, когато правихме любов. Не, не бива да рискувам. А пък и как можеш да ми обещаеш, че няма пак да сънуваш онзи ужасен сън? — Джеси не отговори. Джеймс направи още една крачка, после още една. Не можеше да свали очи от нея. — Мога ли аз да разреша косата ти?