Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Щом искаш — отвърна тя и му подаде четката с дръжката напред, сякаш му подаваше шпага. — Желая те, Джеймс. Няма да сънувам онзи мъж. Аз също искам своя дял удоволствие.
Той седна до нея. Белите й бедра се притиснаха в неговите. Тя все още седеше по турски. Той можеше да плъзне ръце нагоре по бедрата й и да ги обвие около кичурите огнени къдрици. Нямаше нищо, което да му попречи да направи това, да я докосва нежно, да я подготвя за интимната им близост. Тя наклони глава към него. Той се загледа в цялото това море от лъскава коса и й предложи:
— Защо още сега не си я вържеш на кок?
Тя се засмя, обърна се към него и нежно докосна с пръсти лицето му:
— Седя тук вече цели петнадесет минути и се разресвам. Ръцете ми са уморени от държането на това проклето нещо. Наистина ли я искаш на кок, Джеймс?
— Да, искам да я прибереш от тялото си. Изобщо не съм си представял, че имаш толкова много коса. Тя покрива прекалено голяма част от теб. Вържи я високо отзад на главата си.
— Ако ми подадеш фуркетите от тоалетката, ще го направя.
Той беше толкова близо до бялата й плът, толкова близо до нейните красиви устни, корем и бедра, че не му се искаше да помръдне. Но все пак го направи, донесе дървените фуркети и й ги подаде. После се съблече за отрицателно време, подскачайки нетърпеливо на един крак, за да се измъкне по-бързо от ботушите си.
Когато отново погледна към Джеси, нейните ръце бяха вдигнати над главата и придържаха огромната й коса, а тя беше съвсем, съвсем бяла и гола. Стори му се, че ще се изпразни само при тази гледка.
— Гърдите ти са станали по-големи — каза той и се приближи към леглото.
— Така е — отвърна тя гордо. — Знаеш ли, че винаги си уголемен, когато решиш сам да свалиш дрехите си? Само се погледни: толкова твърд и толкова огромен… Ако вече не знаех, че си добил форма специално за случая, щях направо да се уплаша.
Джеймс не можеше да се удържи повече. Той почти скочи върху Джеси. Виждаше меката плът между бедрата й, която беше разтворена, разтворена само за него — червените къдрици я покриваха и в същото време го подканяха.
— Нали нямаш нищо против, че съм такъв космат и толкова различен от теб?
Тя се подсмихна лукаво и започна да върти косата си около лявата ръка.
— Аз съм като козе мляко — дълги и широки равнини от козе мляко и гърди, които не представляваха нищо, преди да зачена от теб. Но твоето тяло, Джеймс, е с по-сложен пейзаж — толкова долини и била, и красиви валма от косми тук и там, а краката ти са здрави и силни. Виждам мускулите ти, когато се движиш с гъвкавата си походка. Аз нямам такива твърди коремни мускули като теб. Толкова обичам да докосвам тялото ти и особено стомаха ти, е, също и други места.
— Много други места — уточни той.
— Да, много други…
Той притвори очи. Значи тя обичаше да го докосва? Той потръпна отново. Опипа стомаха си с пръсти. Стори му се, че беше права за мускулите, макар че никога не се беше замислял за това. Тя харесваше да го докосва точно там. На него му се прииска да й даде целия си живот, за да го докосва навсякъде, където пожелае.
— Зърната на гърдите ти са потъмнели. Преди бяха бледорозови. Сега са с по-наситен цвят. Искам да ги усетя с устни, Джеси.
— О, не мислех, че си толкова наблюдателен.
Тя беше възбудена поне толкова, колкото беше и той. Колко време трябваше, за да се върже една коса на кок? Във всеки случай не толкова, за колкото го правеше тя, досети се той, докато беше опрял крака в страничната част на леглото.
— Джеси, ти просто ме измъчваш. Откога си го намислила всичко това?
— Още откакто стомахът ми се успокои преди вечеря. Тогава се досетих, че ти ме лишаваш от удоволствие само заради кошмарните ми сънища. Баджър ме погали по главата — беше доволен, че не изповръщах вкусните овнешки бъбреци, които беше приготвил.
— Не си връзвай косата на кок, Джеси. Просто я разпусни по гърба си, точно така. Хайде сега легни по гръб. Искам да те гледам.
Знаеше, че й отне властта над положението, но просто не можеше другояче. Така неудържимо я желаеше, че щеше да се пръсне, ако не влезе в нея колкото се можеше по-бързо. Но преди това трябваше да й достави друг вид удоволствие. Засега реши да прогони от съзнанието си призрака на Стария Том. Тя беше негова съпруга и го желаеше. Той нямаше да й откаже. Скоро, много скоро щяха да тръгнат за Окракоук. Усети се, че мислеше повече за това как да я отърве от онова привидение, отколкото за съкровището на Черната брада. Но беше необходимо да проникне до самото дъно на мистерията, която я тормозеше.