Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Искаш ли още портвайн?
— Да, налей още малко — отвърна Джеймс и подаде чашата си.
Един час по-късно Джеймс и Джеси си тръгнаха от фермата „Уорфийлд“ обратно към „Маратон“. Въодушевена от конете на баща си, Джеси се разприказва като момичето, което беше преди — весела и бъбрива като сврака.
— Риалто ще задмине Тинпин без проблеми на надбягванията в събота. О, Господи, ами аз за кого трябва да викам?
Джеймс се прокашля:
— Добре ли се чувстваш?
— Прекрасно. Кажи ми какво да правя, Джеймс? Ами Фрайър Тък и Мис Луиз? Аз сама съм ги обучавала. Тя вече е почти на три години и е готова за надбягвания. Тя…
— Джеси, когато баща ти умре, аз и ти ще станем собственици на фермата „Уорфийлд“.
Тя се опули към него.
— Значи ни дава всичко? Нищо не ми е говорил за това.
— Не, не всичко. Каза ми само, че през последните няколко години е бил голям късметлия. А пък и аз реших да не го разпитвам как е натрупал богатството си. Имал зестра за Гленда, и то големичка, защото не бил сигурен, че тя ще си намери съпруг, ако няма доста пари настрани.
— Но Гленда е красавица. Тя изобщо не е като мен, тя…
— Комплимент ли си просиш, Джеси?
Тя го изгледа продължително и замислено.
— Аз знам какво представлявам, Джеймс.
— Добре. Моето мнение е различно от твоето. Освен това искам моята съпруга да знае първо, че каквото и да е тя, то е мое.
Джеси не беше убедена, че изобщо го разбра, но предпочете да се съгласи с него.
— Ами къщата? Ами мама?
— Тя ще живее в къщата до смъртта си. После и къщата също става наша. Което е проблем, защото нашите имения не са съседни, така че не можем просто да съборим оградите и да ги обединим.
— Все ще измислим нещо. Не се притеснявай за това, Джеймс.
Той познаваше това изражение в очите й, пълно с искри на жизненост и интелект. Ако сега и бебето им само престанеше да я огъва на колене пред нощното гърне…
Тя погледна ръката си в ръкавица, смръщи се и каза:
— Ще имаме ли пари, за да оправим „Маратон“?
— Ще имаме, и то много.
Джеси го погледна с доволна усмивка.
— Добре — каза тя и го хвана под ръка. — Татко ме попита какво искам и аз му обясних, че двете с дукесата сме решили да оправим вътрешността на къщата и че ни трябват пари, за да успеем да свършим добре работата си. Странно, че той не ми спомена, че ще ни даде също и фермата.
— Това е тема, която по правило се обсъжда от мъже, Джеси. Баща ти е бил съвсем прав, като не ти го е казал преди да поговори с мен. Изненадан съм, че изобщо даже те е питал за парите.
— Той ме увери, че сама съм си изработила всичко това, защото съм била най-добрият му жокей през последните шест години. Отвърнах му, че е съвсем прав. Тогава той ме целуна и ме прегърна. Обожавам баща си, Джеймс. Не искам никога да умира.
— Как може ти да си толкова свестен човек, а майка ти да е такава досадница?
Тя се разсмя и се смя, и се смя до задъхване.
Когато се върнаха, в „Маратон“ не се вдигаше кой знае каква врява, което беше истинско облекчение за тях. Там обаче беше майката на Джеймс в бляскавия си тоалет от лилава коприна. Тя се беше разположила в гостната заедно с графа. „Дукесата сигурно е избягала“, помисли си Джеси, изправи рамене и влезе в гостната редом до Джеймс.
— Синко мой — каза Уилхелмина Уиндам, като му показа с протегнатата си длан, че го приканва да прекоси стаята и да целуне ръката й.
— Майко. — Той се наведе над дланта й с изпъкнали вени. — Изненадан съм, че си тук. Аз трябваше да дойда да те видя. Не си ли спомняш? Казах ти, че днес аз ще мина да те посетя.
— Нямах търпение да чакам. Толкова време мина, откакто те видях вчера… Казах на Ърсюла, че тя може и да чака, но аз ще дойда да вечерям с теб. Тя и Джифорд могат да те видят и утре.
„Великолепно, просто великолепно“, мислеше си потресена Джеси и се чудеше дали ще може да издържи цяла вечер със своята свекърва, без да й се наложи да излезе от стаята, за да повърне.
Когато дукесата влезе в гостната с величествения вид на графиня, каквато всъщност си беше — стройна, елегантна и красива в бледожълтата си всекидневна рокля, Уилхелмина Уиндам цялата настръхна:
— Ти все още си тук? Толкова се надявах да се махнеш. Нямам нищо против чудесния ти съпруг, защото неговата единствена грешка е в това, че просто не е имал друг избор, освен да се ожени за теб. Той е прекрасен човек, независимо от факта, че двамата ми отнехте всичко, което трябваше да ми принадлежи. Не, няма да го бъде. Дано да пукнеш в съня си!