Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Той потри мускулестите си ръце:
— Джеймс, тя е чудесно момиче, само погледни тази красива коса. Никога преди не съм забелязвал даже, че има коса. Ами нейните, така де, другите й женски части изглеждат толкова съблазнително, което е огромна промяна, трябва да ти кажа.
Джеймс прие всичко просто развеселено — само се усмихваше и кимаше с глава.
На госпожа Бланчард й се искаше да излее неудържимо целия си възторг, но изпитваше страхопочитание пред дукесата — тази великолепна английска графиня, която спокойно би могла да бъде и кралица, с цялата си грация и изящество. А пък беше и така болезнено красива, че джентълмените в града щяха направо да се избият кой да застане по-близо до нея. Да не говорим пък за съпруга й — истински граф! И той беше братовчед на Джеймс. Бланчард бяха слушали за английските Уиндам, разбира се, но да ги видят сега тук, в собствения им дом в Балтимор, това наистина надминавани всички очаквания. Госпожа Бланчард беше сложила длани на гърдите си и прехласнато слушаше изискания и фин глас на дукесата. Домакинята на бала преливаше от гордо самодоволство, защото знаеше, че всяка жена в Балтимор и околностите щеше да разбере за нейното блестящо постижение — да посрещне в дома си такива изискани гости. Което всъщност си беше и истинската причина да уредят това парти.
Госпожа Бланчард горещо се молеше Уилхелмина Уиндам да закъснее. Всъщност в молитвите й за миг се прокрадна пожеланието Уилхелмина просто да си изкълчи глезена, когато се качва в каретата си, или може би дори да… си го счупи.
Нямаше обаче чак такъв късмет, защото чу звучния глас на Уилхелмина да отеква още от входните стълби. Изглежда беше пристигнала почти по едно и също време със семейство Уорфийлд. Дано обаче Гленда да не бъде с тях. Дано.
Джеймс изобщо не се изненада, когато видя Гленда, изправена сковано до своята маминка. Роклята й, както и по-рано, определено разкриваше прекалено щедра част от бюста й. Ако трябваше да си признае истината, тя изглеждаше доста хубавичка, но не с онази хубост, която го привличаше него. Отдавна беше открил, че сега го привлича красотата на Джеси. Той пое дълбоко въздух, напъха студената длан на Джеси под лакътя си и каза:
— Добър вечер, Оливър, госпожо Уорфийлд, Гленда. — Това бяха най-ведрите и учтиви думи, които можеше да изрече, поне засега.
— Дойдохме тук, защото баща ти настояваше да го направим.
— Всъщност — обясни Оливър уж тихичко, но все пак достатъчно високо, че да го чуят всички присъстващи — аз исках да дойда сам. Убеден бях, че така ще прекарам по-приятно.
— Ти можеш да дойдеш с мен, татко, и да си налееш пунш с шампанско. — Джеси хвана баща си под ръка и двамата се измъкнаха по посока на купата с алкохол. Джеймс се ухили след нея, а после погледна как дукесата снизходително прие неговите тъща и балдъза. Гленда дори направи реверанс. Дукесата лекичко кимна с глава в знак на одобрение.
Засега всички се оправяха идеално с положението. Що се отнася до Маркъс, той държеше под око майката на Джеймс, която с устрем влетя в огромния салон, подмина госпожа Бланчард само с едно хладно кимване и се насочи право към дукесата.
Маркъс веднага побърза да застане на пътя й:
— Чарът е нещо много полезно, ако човек умее да го използва. Не сте ли съгласна с мен, драга госпожо?
Уилхелмина се закова на място, рязко придърпа полата си по-настрани от дукесата, която стоеше на по-малко от метър от нея, погледна графа в очите и кокетно му се усмихна:
— Моят скъп баща често ми казваше, че съм надарена с повече чар от когото и да било другиго сред хората, които познавал.
„О, това вече, помисли си Маркъс, загледан във все още красивото й лице, в което имаше нещо от чертите на Джеймс, наистина е възможност, за която не съм се сещал.“ Сигурно обаче и на никой от нейните познати не му беше хрумвала подобна идея.
— Надявам се да се насладя на целия ви чар и на невероятното ви обаяние тази вечер, госпожо. Ако ли пък това не стане, тогава ще се замисля дали изобщо съм достоен да ви проговоря повече.
Уилхелмина беше сразена. Тя добре разбра, че той не се шегуваше, а заплахата му беше доста тежка. Искаше й се да се надуе пред всичките си съседи заради това, че всъщност беше родственица на тази знатна двойка, но в същото време имаше желание да удари в пода проклетата дукеса. Явно нямаше да стане. Освен това всичките й съседи тук се смятаха едва ли не за най-щастливите хора поради това, че са в обкръжението на тая проклета авантюристка и на графа. Тя дълбоко пое въздух, решена тази вечер да не обижда дукесата. Нямаше да обижда и новата съпруга на сина си, макар че това щеше да й бъде още по-трудно. Не искаше обаче да загуби очарователния граф и приятните си разговори с него.