Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Джеси я зяпна с отворена уста:
— Какво казахте, госпожо?
— О, че пожелавам на дукесата да се отпусне до събота. Тук всичко е толкова объркано, нали виждате.
— Права сте, госпожо. — Дукесата й се усмихна с чаровна и ведра усмивка. — Баджър искаше да ви предам, че се надява храната, която е приготвил, да разгорещи цялата ви злост.
— Как смее? Какво, значи, е казал?
— Но защо така реагирате, госпожо, Баджър? Че за него ще бъде истинско удоволствие да ви сервира храна, която да ви донесе повечко настроение…
— Изобщо не си се променила — процеди Уилхелмина Уиндам, а гърдите й бързо се надигаха и отпускаха под тъмнолилавата коприна. — Не трябва да имитираш и да правиш на глупаци по-възрастните и по-добрите от тебе, госпожо. Няма значение, че си графиня. Ти не го заслужаваш, защото си само една авантюристка, която търси съкровища. Всеки го знае, даже и клетият ти съпруг, но въпреки това той се ожени за теб.
— Точно това си мислех и аз — обади се Маркъс. — Много добре казано, госпожо. Аз обаче вече съм женен за тази никаквица и тъй като не мога да я изритам в някой кладенец, съм длъжен да я защитавам докрай с моите жалки способности. Ето защо, госпожо, ще ми бъде много драго, ако вземете да се хвърлите от някоя скала.
— Бихте ли повторил, милорд?!
— Просто казах, че ще ми бъде много драго, ако вземете да се хвърлите от някоя скала.
Госпожа Уиндам го зяпна ужасена. В гостната беше настъпила мъртва тишина и всички втренчиха погледи в Маркъс, който обаче седеше с невъзмутимо и благо изражение — точно като пудинга на старата Бес.
— Вие… вие дори не се престорихте, че не сте го казал — изрече тя накрая. — Не се прави така. Трябва да се престорите, че не сте казал точно това и да си измислите някакво глупаво съчетание от сходни думи.
— Колко непохватно от моя страна — отбеляза Маркъс и издърпа едно мъничко влакънце от ръкава си.
— Да — каза Уилхелмина Уиндам и се приведе към графа, — можехте да кажете, например, че ще ви бъде много драго, ако взема да хапна от тази…
Маркъс се намръщи.
— Не, точно това не ми допада особено, госпожо. Е, явно ще трябва да поразмърдам мозъка си. Когато измисля нещо по-подходящо, ще ви го кажа, за да ме разкритикувате.
— С удоволствие — отвърна Уилхелмина Уиндам и потупа графа по ръката. — Това е такава прекрасна материя — изгука тя с копринен и кокетен глас. — И такъв чудесен цвят, това тъмносиньо…
Дукесата ококори очи. Нима този малък негодник, съпругът й, пак щеше да се отърве без никакво провинение?
Джеймс, който страшно се забавляваше от всичко това, продължи да си мълчи — беше намислил да остане така поне докато скъпата му майка реши да сложи Джеси на своята мушка. В същия момент тя го направи:
— Все не мога да проумея защо твоят красив съпруг не те изостави. Ти не заслужаваш и да живееш.
— Моля, госпожо? — ахна Джеси потресена.
Графът се разсмя с гърлен смях:
— Много добре, госпожо. Я сега го довършете.
— Разбира се, мило момче. Ами да, Джеси, просто казах на дукесата, че обожавам песните й и нейния глас.
Джеймс се прокашля и привлече вниманието на всички към себе си.
— Мамо, нека да насоча мислите ти в друга посока, може би по-приятна. Някъде през следващия април ти ще станеш баба.
Джеси усети какъв невероятен шок беше това за нейната свекърва, след което видя как гневът й изригна право върху нея:
— Значи — каза Уилхелмина Уиндам, като сочеше Джеси с дългия си кльощав пръст — ти наистина си прелъстила клетия ми син и той просто е бил длъжен да се ожени за теб. Нямаше да имам нищо против, ако се беше оженил за Гленда, защото тя е само една невежа кокошка и щях да въртя на малкия си пръст и нея, и ужасно смотаната й майка, която ми беше най-добрата приятелка едно време. Изобщо не мога да разбера как Поршия е могла да роди такъв чудат екземпляр като тебе. Сигурно е заради съпруга й. Оливър винаги е проявявал някои черти които изобщо не са типични за семейството ви. Горката Поршия сега се побърква от мисълта, че ти си отнела съпруга на клетата Гленда. Тя обаче няма умението и досетливостта да направи каквото и да било, освен да хленчи и да се оплаква.
— Вие какво бихте сторила на нейно място, госпожо? — информира се Маркъс със спокоен и невъзмутим глас.
— Ами какво, ще се погрижа да направя живота й толкова ужасен, че да я принудя да замине за Италия и там да изкара остатъка от мизерното си съществуване в някое рибарско село.
— Но, госпожо — обади се Джеси и се изправи, като се чудеше дали няма да повърне върху обувките на своята свекърва, — аз изобщо не знам италиански.
— Това, уважаема, мен изобщо не ме засяга. Говори с майка си. Тя е тази, която не ти е дала свястно образование. Моят Джеймс говори перфектен френски. Той даже чете тяхната непонятна литература.