Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— На мен ми се стори, че е човек, който си разбира от работата.
— Добър войник е, не ще и дума — съгласи се Алтал и за миг се поколеба. — Виж, Двейя, няма да го увъртам. Алброн смята, че трябва да обясним на Халор как се ползуват вратите.
— Напълно е прав — отвърна Двейя с безразличие.
— Еми! — възкликна той.
— Нали ти казах, че е прав, Алтал. Добре. Обясни на Халор как да използува вратите.
— Ти няма ли да имаш нещо против?
— Ти очакваше ли да имам нещо против?
— Не. Всъщност бях сигурен, че ще възразиш.
— Защо да възразявам?
— Мислех си, че и Домът, и това, което можем да направим с вратите, трябва да се запазят в най-дълбока тайна.
— Как можа да ти дойде наум такава нелепа мисъл? Генд знае всичко за тези врати. В Нагараш той си има собствени врати и може да прави с тях същото, което можем да правим и ние. Защо трябва да крием вратите от приятелите си, след като враговете ни знаят всичко за тях? Ти виждаш ли логика в това?
— Какво става тук, княже? — попита Халор, като огледа дългия коридор. — Това не е оръжейната.
— Така е, сержанте. Не е оръжейната — отвърна Алброн.
— Къде сме? И как се озовахме тук?
— Това е част от свят, за който знаят твърде малко хора, сержанте — каза Алтал. — Влизането в него има обяснение, но то е не само доста сложно, но и досадно. Защо не приемем, че някои нормални правила тук просто не важат, и не се задоволим с тази констатация? Кажи ми сега, ако решиш, че трябва да отидеш в треборейския град Кантон, какво ще направиш?
— Ще открадна кон и ще яздя в югоизточна посока няколко седмици. Защо обаче трябва да ходя в Кантон?
— Кантон е просто пример. Знам, че си бил там и че ще разпознаеш града, като го видиш. На мен обаче ми е известен и друг начин, по който можем да стигнем там. Заведи ни в Кантон, Елиар.
— Веднага. Пада се само през няколко врати.
Сержант Халор изгледа подозрително младия боец, но не каза нищо.
— Ето го — каза Елиар и отвори вратата.
Сержант Халор хвърли бегъл поглед към града отвъд прага.
— Наистина много прилича на Кантон — каза с безразличие, после се обърна към Алброн. — Княже, нямаме ли си по-важни занимания? Това е наистина много забавно, но трябва да подготвям войските за дълъг поход.
— Значи не вярваш, че онова там наистина е Кантон, така ли? — попита Алтал.
— Естествено, че е Кантон, Алтал — съгласи се Халор със сарказъм. — Всички знаем, че за хора като теб обикновените природни закони не важат. А сега защо да не отскочим до обратната страна на луната, за да ми покажеш гледката?
— Искаш ли да отскочиш за малко до града, сержанте? — попита Алброн.
— Княже, ако премина през тази картина, ще я разкъсам.
— Това не е картина, Халор. Това наистина е град Кантон.
— Вие да не би да сте пили? — грубо попита Халор.
— Това не е лоша идея — каза Алтал. — Защо пък да не се отбием в някоя от градските кръчми?
Водени от Елиар, прекосиха прага и се озоваха на пътя, водещ към градските порти. Елиар спря за миг, за да бележи месторазположението на вратата, просто за всеки случай.
Когато наближиха портите на Кантон, скептицизмът на Халор бързо започна да изчезва.
— Това е работа на русото момиче от Кверон, на Лейта, нали? — предположи той. — Значи в крайна сметка тя наистина е вещица.
— Ако това ти е приятно, приеми го по този начин — отвърна Алтал. — Целта на тази демонстрация обаче бе да разбереш, че има неща, които могат да се окажат много полезни за теб. Ще изпием ли по халба бира? Ако много желаеш, може да изпием и по няколко. Ако обаче не бързаш, бих искал първо да ти покажа някои други неща.
— Бирата може да почака — отсече Халор и погледна Алтал. — Господин Алтал, ако това е някаква шега, ще остана много, ама наистина много разочарован от вас. Защо по-добре не се отбием в някой друг град? Нека обаче аз посоча в кой.
— Чудесно. Кой град би желал да видиш?
Халор изгледа подозрително Алтал и Елиар и отсече:
— Баго.
— Къде се намира Баго? — попита Алброн. — И кога си ходил там?
Халор се ухили и погледна Алтал.
— Май този път няма да се справите, нали? Май не ви остана време да натъкмите илюзията, познах ли?
— Няма такова нещо. Ти си съобразителен човек, Халор. Елиар, да вървим в Баго.
Сержант Халор задели следващия час за изброяването на имената на градове, разпилени из южните страни. Елиар послушно го разходи из всичките.
— Тук не може да няма някаква хитрина — заключи най-сетне Халор. — Да пукна обаче, ако мога да разбера как го правиш.
— А ако няма хитрина?