Изкуплението на Алтал

— Ваше преосвещенство, имате ли нещо против да поговоря с вашия млад посетител? — попита любезно Халор. — Той вече се е сблъскал с враговете ни и бих желал да науча някои подробности за тях.

— Моля ви, генерал Халор, заповядайте — отвърна Едон.

— Ти Салкан ли се казваш? — обърна се Халор към червенокосия.

— Да, господине.

— Колко конници имаше в групата, която те нападна?

— Десетина — отвърна Салкан. — Не успях да ги преброя точно. Нямах време.

— Къде точно пасеше овцете си?

— До границата. Всъщност в граничната зона. Там има само пасбища и не може да се разбере къде точно минава границата.

— Ще се погрижим и за тази работа, но по-късно — каза Халор. — Нападателите какви оръжия имаха?

— Копия — отвърна Салкан.

— Къси, дълги?

— Доста дълги.

— Как ги използуваха? Мятаха ли ги, или просто яздеха сред овцете и ги пронизваха с тях?

— Точно така ги използуваха. Не си спомням някой да е мятал копие.

— Други оръжия имаха ли?

— Май имаха криви саби.

— Брадви?

— Не видях брадви.

— Щом те са били на коне, а ти не, как успя да убиеш трима?

— С прашката си, господине. Всички вектиански пастири имаме прашки. Често ни се налага да прогонваме вълците и за това винаги носим прашки.

— Къде се прицелвате?

— Обикновено в главата.

— Не използувате ли копия или лъкове?

— Те само ни пречат, господине. Прашката въобще не тежи, а подходящи камъни се намират навсякъде.

— Досега си мислех, че прашката е детска играчка.

— Съвсем не е така, генерал Халор — вметна Алтал. — Когато бях по-млад, винаги носех прашка. Благодарение на нея се хранех редовно.

— Възможно ли е с прашка да се убие кон?

— Даже много лесно. Костта между очите на коня съвсем не е дебела. От доста време не съм използувал прашка, но съм убеден, че и сега бих могъл да съборя бягащ кон от стотина метра.

— Не ми е лесно да ти повярвам, Алтал.

— От петдесет крачки съм убивал зайци, а конете са доста по-едри от зайците.

На лицето на сержант Халор внезапно се появи широка усмивка.

— Струва ми се, че работата ми ще бъде значително улеснена, Алтал. Ти не се оказа прав. Вектите разполагат с армия, и то точно такава, каквато ни трябва.

— Не ви разбирам, генерал Халор — каза Едон.

— При схватка с кавалерия пехотата е винаги в по-неизгодна позиция, ваше преосвещенство — обясни Халор, — Ездачите се придвижват по-бързо от пехотинците и ги отблъскват с конете си. По билото на хълмовете ще подготвя обичайните насипи, а по скатовете ще поставя шипове, но това ще има по-скоро показен характер. Враговете ни са кавалеристи, които ще щурмуват скатовете с конете си, за да нападнат окопите ми. След като обаче се окажат в обсега на прашките на вашите овчари, ще бъдат спрени.

— Вярата ни не позволява убийството на човеци, генерале.

— Нали младият Салкан е убил трима?

— Да, но докато е защитавал овцете си. Само при такива обстоятелства убийството на хора е допустимо.