Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Но вие не бихте се удовлетворили с подобно нещо, нали?
— Не, госпожо, това наистина не би ме удовлетворило. Аз обаче нямам отношение към политическите аспекти на тази война. Добрият войник винаги стои по-далеч от политиката и религията. Ако желанието ви е просто да ги напляскам и да ги прогоня, ще го направя.
— Това обаче не би ви удовлетворило, нали?
— Не, госпожо. Ако просто им натрия носовете, след месец те ще се върнат и ще ми се наложи да ангажирам срещу тях войски, които биха могли да бъдат потребни в някоя друга част на границата.
— В такъв случай какво предлагате?
— Изтребление, госпожо. Ако сега избия всичко, що шава покрай тази граница, няма да ми се наложи да го правя втори път. Вярно е, че това изглежда малко брутално, но все пак става дума за война, а не за ходене на гости. Вие сте дама, а дамите са мекосърдечни. Бих ви посъветвал обаче да не ми връзвате ръцете.
— Какво имате предвид? Палежи и убийства?
— Точно това, госпожо.
— Добре, сержанте, разполагате с пълна свобода на действие.
— Имам чувството, че с вас ще се разбираме добре, госпожо — отвърна Халор със стоманена усмивка.
Въпреки нетърпението на Халор Двейя настоя всички да останат на вечеря.
— Дамите се чувствуват малко пренебрегнати — обясни поканата си на Алтал. — Нека да запазим мира в семейството, доколкото е възможно.
— Времето никак не ми стига, Двейя.
— Забравяш къде се намираш, приятелю. Времето, прекарано тук, няма да се отрази на плановете ти. То може просто да застине, стига да пожелая това.
Дамите заделиха известно време, всъщност, доста дълго време, на обличането си, след което всички насядаха около масата.
Андина се зае с Елиар и успя да напълни чинията му цели три пъти преди той да й каже, че е „пълен дотук“, като посочи гърлото си.
— Откога продължава това? — обърна се Халор към Алтал.
— От доста време.
— Сега ми става ясно защо напоследък Елиар е малко разсеян. Подобни са и отношенията между жреца и вещицата, нали? Мислиш ли, че би могъл да убедиш Двейя да отложи сватбите за след войната? Женените мъже не са добри войници.
— Тя държи нещата под контрол — отвърна Алтал. — Струва ми се, че споделя вижданията ти относно необходимостта сватбите да не се преплитат с войните.
После погледна Двейя и я попита:
— Имаш ли нещо против да обсъдим някои делови въпроси, докато се храним?
— Стига да не си прекалено обстоен.
— Според мен би било добре Елиар да отведе брат Бейд в Кейвон — каза Алтал. — Там има един рижав овчар, който ще е необходим на сержант Халор по време на битката. Ще му наредим да събере колкото се може повече овчари и да ги поведе към границата.
— Наистина ли ще ги накараш да вървят пешком? — попита Бейд.
— Те така или иначе през следващите няколко дни няма да ни трябват, така че нека не ни се пречкат преди рововете и насипите да са завършени. Ако в деня на нашествието все още са далеч, Елиар ще ги докара навреме на полесражението чрез вратите.
— Аз да остана ли в Кейвон с Бейд? — попита Елиар.
— Не. Просто го остави там и се върни. После заедно с Халор ще отидем при Алброн. Ще трябва да разберем кой от родовете ще се заеме с тези укрепления. Вероятно ще ми трябва и разрешение, за да мобилизираме рода.
— Едно-две бурета със злато са цялото разрешение, което ще ти трябва, Алтал — каза Халор. — Струва ми се, че за построяването на укрепленията ще бъде най-добре да използувам рода на Гвети. Думата „злато“ винаги привлича вниманието му.
— Длъжни сме да спазваме приличието, Халор. Не бих искал да обидя княз Алброн.
— Извинявайте, хрумна ми нещо — обади се Гер.
— Слушайте го внимателно, сержанте — каза Алтал. — Гер проявява голяма изобретателност, когато става дума за използуването на вратите. Някои от идеите му са толкова сложни, че и аз не мога да ги разбера. Кажи, Гер.
— Тази война не е единствената, която ще се води, нали?
— По всяка вероятност ще е само първата. Ще бъде последвана от други.
— В такъв случай няма ли да е добре всички арумци да се отправят на поход още сега?
— Накъде? — попита с любопитство Халор.
— Това е без значение.
— Боя се, че не те разбирам, млади човече.
— Нали тръгването на война им отнема известно време? Трябва да си приготвят снаряжението, да се сбогуват с жените и приятелките си, да се понапият веднъж-дваж и така нататък. Нали е така?
— В общи линии, да.
— По-нататък е възможно да настъпи момент, когато някой от хората на Генд ще ни изненада и ще ни потрябват бързо много войници. Ако те вече са се отправили на поход и преминат през Дома, Елиар ще може веднага да ги преведе през необходимата врата и ще бъдат на полесражението само след минута.