Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Обречени сме, скопас Бейд — отчаяно каза Едон. — Ние сме жреци, а не войници. Не виждам как можем да спрем дивашката сган, идваща от Ансу.
— Екзарх Емдал е съвсем наясно с това, ваше преосвещенство. Именно заради това вече взе мерки да привлече на помощ хора, способни да водят война. Със средства от хазната на нашия орден нае войници от Арум. Те не след дълго ще бъдат във Векти и дори Гелта и Пехал трудно ще се справят с тези ревящи варвари.
— Ревящи варвари? — попита Елиар.
— Тази характеристика е условна, Елиар — извини се Бейд и обясни на побледнелия Едон. — Този млад мъж с фустанелата е Елиар, представител на родовете на Арум. Помолих го да ме придружи, за да потвърди пред вас думите ми и за да направи оглед на северната ви граница с цел да уведоми за видяното генералите на настъпващата армия.
— Виждам, че действувате бързо, скопас Бейд — каза Едон.
— Преследват ме всички демони на ада, ваше преосвещенство, и това ме кара да не губя време. Другият ми придружител е господин Алтал, човекът, който разпределя парите. Той е пътувал из много страни и е много опитен в решаването на най-различни проблеми. Казано простичко, той знае кои хора могат да бъдат привлечени към сътрудничество с помощта на подкупи.
— Вие, чернодрешковците, сте по-непочтени дори отколкото си мислех — каза Едон.
— Нашият орден е най-старият, ваше преосвещенство — отвърна тъжно Бейд. — Ние познаваме по-добре истинския свят от нашите братя в бели или кафяви одежди. Вашите ордени не са в състояние да се примирят с вродената поквара на по-голямата част от човечеството. Ние, чернодрешковците, се лишихме от своите илюзии още преди еони, а един свят без илюзии е много тъжно място. Виждаме света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто бихме искали да бъде. Нашите мотиви са в крайна сметка толкова чисти, колкото и вашите, макар и методите ни понякога да изглеждат малко цинични. В този несъвършен свят ще трябва да използуваме всички възможни средства, за да постигнем целта си.
— Може би ще трябва да се поуча от вас — каза Едон.
— Правилно, ваше преосвещенство — обади се Алтал. — Наблюдавайте ни и се учете. — После се ухили просташки. — И тъй като сме вече съюзници, ще ви взема по-малко пари за учението.
— В Дома ли ще се прибираме? — попита Елиар, след като се върнаха в горичката.
Алтал се намръщи.
— По-добре ще е първо да поговорим с Алброн. Не бива да се бавим повече. Добре ще е утре сутрин в Кейвон да пристигне един челен отряд. Гелта не е от тези, които си губят времето. Нищо чудно във всеки момент да прекоси границата, така че трябва да имаме готовност да я посрещнем.
След малко прекосиха Дома и се оказаха в кабинета на княз Алброн.
— Радвам се, че се отби, Алтал — каза Алброн. — Има нещо, което трябва да изясним.
— Да?
— Още след като приключи съветът, се сетих, че се налага да направим нещо, което би могло да хвърли Двейя в смут.
— Ще се опитам да не допусна това, ако ми е по силите. За какво става дума, Алброн?
— Мисля, че ще трябва да уведомим сержант Халор за съществуването на вратите.
— Какво?
Алброн вдигна ръка.
— Изслушай ме внимателно, приятелю. Ако се абстрахираме от всички глупости, свързани с рангове и титли, Халор е човекът, който в действителност ще командува нашите сили. Ако той не знае нищо за съществуването на вратите, няма да е в състояние да се възползува от стратегическите преимущества, които те ни предоставят. Замислиш ли се сериозно, Алтал, няма как да не стигнеш до извода, че важното е именно той, а не аз да зная за съществуването на вратите.
— Князът е прав — каза Елиар. — Сержант Халор е най-добрият военачалник в цял Арум. Ако той научи тайната за вратите, ще ги използува по начини, за които ние дори не се досещаме.
— Ще трябва да обсъдя този въпрос с Двейя — предпазливо каза Алтал.
— Нали разбра съображенията ми?
— Разбрах ги, естествено. Обаче няма да ми е лесно да ги разясня и на Двейя.
— Във Векти няма хора, които да можем да използуваме, Двейя — каза й Алтал веднага след като останаха насаме в кулата. — Ако пък се доверим на оценката на Бейд, в цялата страна няма нито един храбрец.
— Нищо чудно тези хора да ти поднесат някоя изненада, любов моя — изрази тя несъгласието си.
— Не храня особени надежди в това отношение — отвърна той. — Да не забравя: Алброн каза нещо, което си заслужава да обсъдим.
— Така ли? Какво?
— Най-важният човек, с когото ще работим във Векти, пък и навсякъде другаде, където се появи Генд, е сержант Халор. Ние можем и да имаме велики замисли, но именно той ще трябва да ги осъществява.