Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Алтал хвърли поглед към изгряващото слънце и каза:
— Време е да отидем в града. Белодрешковците сигурно вече са се разсънили.
Когато влязоха в храма, Бейд прие строго и властно изражение и също така властно нареди на храмовите служители незабавно да го отведат при екзарх Едон. Алтал наблюдаваше разговора с интерес, но не каза нищо. Реши, че след известно обучение брат Бейд би могъл да достигне висоти в една съвършено различна професия.
Не всички белодрешковци обаче започнаха да се суетят при вида на Бейд. На малка масичка пред приемната на екзарха се бе настанил някакъв надут жрец. Алтал бе виждал такова изражение на лицето на някои граждани на Дейка, и то много го дразнеше.
— Ще изчакаш да ти дойде редът — важно каза жрецът на Бейд.
— Елиар, ако този глупак незабавно не се размърда, веднага го убий — сухо каза Бейд.
— Слушам, уважаеми скопас — отвърна Елиар и извади Ножа.
— Не! — извика надутият жрец, скочи от стола и престана да вири нос.
— Държането ти ми харесва — каза Бейд. — Сега иди при екзарха и му кажи, че скопас Бейд му носи важно послание от екзарха на жреците с черни одежди. Съдбата на света може и да не зависи от бързината, с която ще изпълниш тази заповед, но за твоята лична съдба не може да се каже същото. Бегом!
Ужасеният жрец хукна към вратата на екзарха.
— Бях убедителен, нали? — попита Бейд и се подсмихна.
— Засега се справяш чудесно, Бейд — отвърна Алтал. — Продължавай все така.
— Екзархът ви очаква, преподобни — каза жрецът, щом се върна и се поклони.
— Крайно време беше — каза Бейд и поведе Алтал и Елиар към кабинета на Едон.
Кабинетът на екзарха бе пълен с рафтове, отрупани с книги и свитъци. Тук-там полираният каменен под бе застлан с агнешки кожи.
Екзарх Едон бе възслаб, дори мършав човек с бяла роба с качулка. Имаше сребърна коса и силно набръчкано лице, върху което играеше лека усмивка.
— Защо се забавихте толкова, скопас Бейд? — попита той.
— Срещали ли сме се по-рано, ваше преосвещенство? — попита Бейд.
— Лично не, скопас, но от известно време започнаха да ме обсипват с новини, с доста истерични новини, бих казал, и още след като влязохте в храма, реших, че ще дойдете при мен.
— Признавам, че обноските ми не бяха съвсем любезни — каза Бейд. — Вероятно важността на посланието на моя екзарх се е отразила върху тях. Извинявам се за това.
— Няма защо да се извинявате, скопас Бейд. Наистина ли щяхте да убиете брат Акас?
— Вероятно не — отвърна Бейд. — С течение на годините обаче научих, че думата „убийство“ отваря много врати.
— Тази дума съвсем определено успя да разсъни брат Акас. Кажете ми, скопас Бейд, кое е толкова важно, че ви накара да прибегнете до заплаха с убийство, за да го доведете до мое знание?
— Ваше преосвещенство, на северната ви граница назрява опасност — каза мрачно Бейд.
— Това ни е известно, скопас Бейд. Нещо друго има ли?
— Опасността е по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед, ваше преосвещенство. Именно сериозността й накара моя екзарх да ви предложи помощ.
— Да не би слънцето да е угаснало, без да се усетя? — попита Едон. — Кое е могло да уплаши Емдал толкова много, че да ви изпрати тук?
— Ваше преосвещенство, нали сте чували за човек на име Генд? — попита предпазливо Бейд.
Лицето на Едон побеля като платно и той възкликна:
— Не говорите сериозно!
— Боя се, че става дума за нещо съвсем сериозно, ваше преосвещенство. Ние, жреците с черни дрехи, разполагаме с източници на информация, които не винаги са достъпни за нашите братя с бели и кафяви одежди. Миналата седмица екзарх Емдал научи, че племената в южно Ансу са насъскани от някои от слугите на Генд. Разбра, че Гелта, кралицата на мрака, е решила да нахлуе във Векти.
— Значи Дейва най-сетне е решил да действува — каза Едон с треперещ глас. — Решил е да напусне Нагараш.
— Така изглежда, ваше преосвещенство. Именно тази информация накара екзарх Емдал да забрави традиционната си враждебност към вашия орден и да ви предложи помощ. Различните ордени не се разбираме много помежду си, но всичките сме единодушни, че именно Дейва е нашият общ враг.