Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че е софистика. Софистиката лежи в основата на всяка прилична религия. Не го ли знаеше? Освен дрехата ще ти трябва ли и някакво пълномощно?
Бейд понечи да възрази, но после присви очи и каза:
— Може и да се получи. Това ще е в разрез с всичко, на което са ме учили, обаче…
— Нашата цел е благородна, скопас Бейд. Средствата, с които сме решили да я постигнем, не са от особено значение — каза Алтал и се обърна към Двейя. — Ти ще дойдеш ли с нас?
— Този път ще трябва да се справиш без моята помощ, Алтал. Ние с момичетата и Гер ще те изчакаме тук.
— Както кажеш — отвърна Алтал и стана. — Елиар, да потърсим вратата за Кейвон.
Когато Елиар преведе Алтал и Бейд през врата, водеща към малък върбалак встрани от шосето, идващо от юг, над заоблените хълмове на Векти тъкмо се зазоряваше. Алтал отиде до края на горичката и погледна към града.
Кейвон се намираше на сто и петдесет километра нагоре по реката от древните развалини на Авес. Бе разположен на източния бряг на река Медио. Подобно на всички провинциални центрове, приличаше на неумело копие на столицата. В много отношения представляваше имитация на Дейка: имаше си форум, дворец и храм като столичните, само че по-малки. Архитектурата му не говореше за вдъхновение, а статуите бяха сякаш вдървени. Губернаторите, които бяха управлявали Векти дълги векове, бяха бюрократи от имперския град Дейка, а няма бюрократ, който да се обременява с разбиране на изкуството. Или на каквото и да е, ако трябва да бъдем точни. Бяха се постарали Кейвон да заприлича колкото се може повече на Дейка. В резултат на това той не се бе развил, а беше западнал.
Храмът на Хердос бе разположен непосредствено до двореца на управителя. Алтал си помисли, че това също е свидетелство за опит да се копира Дейка, макар и да не се бе задържал дълго в централната част на столицата преди две хиляди и петстотин години, когато се опита да ограби търговеца на сол Квесо. Поради приликите между двата града изпита странното усещане, че вече е преживял всичко това. Зададе си въпроса дали екзарх Едон не държи кучета в храма си.
Бейд определено се чувствуваше неловко в новите си одеяния.
— Как според теб трябва да се държа, Алтал? — попита той.
— На твое място бих се държал най-вече арогантно, Бейд. Ще се справиш ли?
— Ще се опитам.
— Не се опитвай, Бейд. Справи се. Трябва да изиграеш ролята си съвестно, за да бъдеш убедителен. Ти носиш послание от изключителна важност от екзарх Емдал до екзарх Едон и даваш ясно да се разбере, че си готов да убиеш всеки, който се опитва да ти попречи.
— Да убивам?
— Не си длъжен да го правиш. Просто заплаши, че ще го направиш. Облечен си в одеждите на високопоставен служител на ордена си. Научи се да си пробиваш път.
— Какво послание трябва да нося? Дали няма да е добре да го напиша?
— В никакъв случай. Не се знае в чии ръце може да попадне. Ще кажеш, че е устно послание, което можеш да съобщиш единствено на Едон. Ще съчиниш нещо от типа на следното: екзархът ти неотдавна е научил, че демонът Дейва е започнал кампания за завладяване на света, и тъй като твоят екзарх е наистина свят човек, е решил да пренебрегне традиционната си враждебност към отстъпниците в бели одежди и да им се притече на помощ в предстоящата битка със силите на мрака.
Бейд примига от удивление.
— Нали разбра, че трябва да дадем някакво смислено обяснение за пристигането на ордата арумски варвари, която утре или вдругиден ще се озове в Кейвон? — продължи Алтал. — Сега ти нахвърлям обяснението в най-общи линии. В него без съмнение ще трябва да се поизглади едно-друго, но това ще направим в движение. Едон сигурно вече знае, че на северната му граница се струпват ансуйци, но ти му представи нещата така, сякаш си научил ужасяващи новини. Опитай се да си дадеш вид, че си ужасѐн, и му наговори няколко неща, които няма как да не привлекат вниманието му: край на света, нашествие на демонски орди от пъкъла, угасване на слънцето — ти по-добре си знаеш. Елиар ще го представиш като говорител на родовете на Арум, а мен като благодетел, който финансира нашата свята мисия, целяща да избави света от силите на мрака.
— Всичко това не е ли малко пресилено, Алтал?
— Пресилено е, разбира се. Просто ти излагам общата идея, а ти, братко Бейд, поправяй и импровизирай както намериш за добре. Дай простор на въображението си. След като видях как се справи с Амбо в Кверон, изпитвам пълно доверие към умението ти да лъжеш.
Бейд се намръщи.
— На мен всъщност ми е забранено да лъжа.
— Ако се замислиш внимателно, ще установиш, че тази лъжа е невероятно близо до истината. Ние наистина предлагаме помощ, а колкото до войната, тя е сблъсък между силите на доброто и силите на злото. Призовавам те единствено да пропуснеш някои неща, които Едон по всяка вероятност няма да е в състояние да разбере. Ако отидеш при него и му кажеш истината, сто на сто ще те сметне за опасен луд и ще нареди да те хвърлят в тъмница. Подай му само толкова истина, колкото смяташ, че може да усвои, а останалата част премълчи. Кажи му, че арумците ще дойдат да се бият заради него, и той ще те приеме с разтворени обятия. Трябва да стъпим там, Бейд, и това е най-бързият начин, който ми идва наум.