Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Не можем ли да отложим богословските спорове за по-нататък, Бейд? — попита Алтал. — Трябват ми факти, а не оценки. Коя е столицата на Векти и кой управлява тази страна?
— Може би наистина се отклоних малко от темата — извини се Бейд. — Правителството на Векти е разположено в старата провинциална столица Кейвон. Градът съществува още от времето на дейканската империя и формалният носител на властта е пряк потомък на последния имперски управител.
— Формален? Защо?
— Защото той е просто една движеща се шега, Алтал. Официалната му титла е „натус“, което означава „баща“. Овчарите имат твърде странни представи за властта. Нарича се Дакрел и е представителна фигура без никаква истинска власт. Носи златна корона, облича се с древна дейканска тога и държи скиптър. Дакрел е възпълен плешив мъж на средна възраст с разум, неомърсен от мисли. Нито той, нито неговите „кралски укази“ никога не напускат двореца. Угодниците от неговия двор непрестанно му обясняват, че е много велик. Ликът му е изобразен на вектианските монети и с това се изчерпва цялата му роля.
— Кой в такъв случай действително управлява страната? — попита Андина.
— Екзарх Едон.
— „Екзарх“? Това благородническа титла ли е?
— Това е духовен сан, княгиньо. Всеки от трите ордена се ръководи от екзарх. В превод означава приблизително нещо като „свещеник на свещениците“. Истинската власт във Векти се държи от Едон, така че ще трябва да се разбираме с него. Той е човек с блестящ ум, но е хитър и хлъзгав и не трябва да му се има доверие.
— Те разполагат ли с някаква войска? — попита Елиар.
— Държат два представителни легиона в двореца на Дакрел — отвърна Бейд. — Само дето войниците им са дебели, лениви и вероятно напълно негодни за бой. Имат мечове, но не знаят как да ги използуват. Ако ги накараш да извървят повече от километър, вероятно ще изпопадат от изтощение.
Елиар се намръщи.
— А какво ще кажеш за обикновените хора? От тях могат ли да станат войници?
— Съмнявам се — отвърна Бейд. — Те са овчари и приличат повече на овце, отколкото на хора. Ще се разбягат от ужас и при най-малката заплаха. Средният вектианец прекарва дните си в милване на агънца и в съчиняване на лоши стихове и още по-лоши песни. Обикновено възпява любовта си към овчарката от съседната долина.
— Еми, трябва ли въобще да се занимаваме с тези хора? — обърна се Елиар към Двейя. — Струва ми се, че те не заслужават това.
— Нямаме избор, Елиар — отвърна Богинята. — Генд вече контролира Некверос откъм запад. Би могъл да попиташ сержант Халор в каква стратегическа позиция ще се окажеш, ако врагът контролира територии от двете ти страни. Ние всъщност ще защитаваме не Векти, а източния си фланг.
— Не бях съобразил това — призна Елиар.
— Добре е да отидем в Кейвон и да поговорим с Едон — каза Алтал.
— Войната сигурно ще е свършила, преди да получиш такава възможност — засмя се Бейд.
— Не те разбирам.
— Белодрешковците са традиционалисти до маниакалност, Алтал. За аудиенция при Едон се чака по половин година. Трябва да си пробиеш път през цели роти надути църковни функционери, за да можеш да се доближиш до екзарха.
— Бих могъл да използувам врата — каза Елиар.
— Едва ли е необходимо да отваряме врати из непознати места — отвърна Алтал. — Нищо чудно Генд да има свои шпиони в Кейвон. — След това погледна въпросително Бейд и попита: — Кой е глава на твоя орден?
— Екзарх Емдал.
— Ако той изпрати свой служител да поговори в Кейвон, за да се срещне с Едон, пратеникът не би трябвало да бъде затруднен от обичайните процедури, нали?
— Предполагам, че не. Би ми трябвала обаче поне седмица, за да се свържа с моя екзарх и да му обясня обстановката.
— Екзархът ти е зает човек, Бейд. Не бива да му губим времето. Какъв човек би използувал, за да занесе послание на Едон?
— Вероятно някой „скопас“. Това е духовен сан в нашата църква.
— Те специално облекло ли имат?
— Дрехите им не са от зебло, ако имаш това предвид — отвърна Бейд и огледа собственото си грубо черно расо. — Освен това носят пурпурни пояси.
— Поздравявам те по случай твоето повишение, скопас Бейд — каза Алтал.
— Не можем да направим това!
— Защо да не можем? Ако за отварянето на врата е необходим само кат нови дрехи, веднага ще ти изтъка няколко метра златна тъкан.
— Това е забранено!
— В Авес сигурно е забранено, но ние няма да ходим в Авес, Бейд. Ще ходим в Кейвон. Там твоят орден няма власт, така че и правилата му не са валидни в този град, нали?
— Това е чиста софистика, Алтал.